Стефан Ташев

Вчера хиляди постове за великия Гергьовденски парад на Българската армия на 6 май 1937 г. Но никой не спомена кой го организира този величествен, шестчасов парад, за демонстрация на българската военна мощ. 

А това е ген. Христо Луков, военен министър на Царство България. Ето тържествената му реч на парада и я сравнете с речите на сегашния "върховен главнокомандващ" и неговите хора в ръководството на армията. Нещата са трудно сравними между някогашните патриоти в униформи и сегашните московски гащници. Речта на ген. Луков не се прощава, затова е убит и обвинен като фашист от Черните ангели на БКП, нищо, че подава оставка като министър срещу сближаването на България с нацистка Германия.

Ето знаменитата  му реч:

Ваше Величество, войници, граждани,

Всяка година на този ден възкръсва в своя боен блясък храбрата и непобедима българска войска.

Всяка година на тази вечер славните български полкове проверяват редовете си, – проверяват и готовността си да следват своите знамена.

На тази възвишена проверка много другари липсват. Липсват най-храбрите, най-достойните. Липсват тия, които историческият дълг на нашия народ обрече на жертва пред олтара на Отечеството.

А те, както чухте, не са малко. Духовете на двеста хиляди борци днес образуват небесната българска войска, все тъй скромна в ожулените си дрешки, но величествена в своя победен устрем.

Вечна слава на тия герои!

Слава и признателност и вам – майки, които родихте многобройните великани на коравия български дух. Аз зная, че никой не може да изтрие вашите сълзи и утеши вашата скръб. Но бъдете твърди, бъдете мъжествени и потърсете успеха в гордостта, че съдбата ви е отредила да бъдете жрици в храма на родината, пред чиито олтар принесохте в жертва собствените си синове.

Каква трагедия, наистина: да имаш най-свидните си гробове далеч от Родината и да не можеш поне веднъж в годината да прегърнеш земята, която крие свещените кости на твоите герои!

Но буден е българския Бог!

Аз вярвам, че в тази величествена нощ Той няма да забрави нашите велики покойници: ще изпрати за всеки покойник една светица от своите небесни светила и ще заповяда на страшните планински мъгли да прикадят безкръстните им гробове …

Юнаци,

Пред вас стоят няколко стари бойни знамена, мълчаливи свидетели на всички победи и изпитания на славните Софийски полкове, стражи на дълга и вдъхновители на подвига. Под тяхната сянка е изгасвала последната усмивка на падналите герои. В тях е устремен последния поглед на тия, които останаха да чакат „втората тръба“. Погледнете ги и вие. Насочете вашето внимание в диплите на тази хоругви на българската национална правда, за да срещнете братските погледи на нашите незабравими герои, духовете на които сега витаят над нас.

Не чувствате ли по блясъка, който отражават, че не искат те от вас само сълзи и признание?

Не усещате ли, че те търсят, очакват от вас уверението, че следвате техните завети и че сте готови да последвате и примера им!

Дайте им това уверение!

Дайте го пред Царя – Върховният ни Вожд!

Вдигнете главите високо, разтворете вашите юнашки гърди и с всичка сила надайте онзи боен вик, който и сега не е престанал да звучи в ушите им и който ще им напомни за величието на Родината, – извикайте тъй, че далеч да отекне победоносното българско ура!