В края на Втората световна война нацистка Германия е на ръба на поражението, но също така — според някои източници — и на прага на открития, които надхвърлят познатите научни граници. Един от най-мистериозните проекти, изплували от мъглата на поражението и пропагандата, носи името „Die Glocke“ (Звънецът). Устройство с форма на камбана, което според свидетелства и документи е било обект на тайни експерименти с антигравитация, въртене на магнитни полета и дори времеви изкривявания.

Описанията на устройството идват предимно от следвоенни разкрития и свидетелства, най-вече от бившия офицер на СС Якоб Спорренберг, заловен от съюзниците. Според неговите признания, „Die Glocke“ е бил висок около 2.7 метра, с диаметър 1.5 метра, изграден от тежък метал и запълнен с мистериозна субстанция, обозначена като „серум 525“ — виолетова течност с радиоактивни свойства.

Устройството било задвижвано чрез мощни въртящи се цилиндри и трябвало да функционира във вакуумна камера. При активиране то предизвиквало смущения в електромагнитното поле, а експериментите с живи организми водели до потресаващи резултати — кръвосъсирване, клетъчно разрушение и смърт в рамките на минути.

Според някои изследователи, "Звънецът" е част от по-голяма програма на Третия райх за разработване на „Wunderwaffen“ – чудодейни оръжия, които трябвало да обърнат хода на войната. Те включват и проекти като реактивния самолет Me 262, ракетите V-2, но „Die Glocke“ остава най-загадъчният.

Физиците остават скептични. Липсват преки доказателства, а описанията често се доближават до спекулации и легенди, особено в контекста на следвоенната вълна от интерес към НЛО и тайни нацистки технологии.

Смята се, че „Звънецът“ е тестван в подземна база в близост до Вроцлав (тогава Бреслау), днешна Полша. Там се намира и т.нар. "Ханебау" комплекс, свързван с други спекулации за летящи чинии и тайна технология.

След края на войната „Die Glocke“ изчезва. Теориите варират от това, че е била изнесена в Южна Америка, до по-смелите твърдения, че е попаднала в ръцете на САЩ чрез операция „Paperclip“.

След капитулацията на нацистка Германия през 1945 г., САЩ стартират тайна операция под името „Operation Paperclip“. Целта ѝ е ясна: да бъдат идентифицирани, вербувани и транспортирани в Америка най-видните немски учени, инженери и технолози, включително бивши членове на нацистката партия или СС. Целта е използване на техните знания в американските военни и космически програми.

Смята се, че част от хората, свързани с разработката на Die Glocke, също попадат в полезрението на американските служби. Сред тях е инженерът Ханс Камлер, фигура, обвита в мистерия, който е ръководел множество тайни проекти, включително изграждането на концентрационни лагери и подземни фабрики за оръжия. Камлер е последният човек, за когото се предполага, че е имал директен достъп до „Звънеца“. След края на войната той изчезва безследно. Някои твърдят, че е загинал, други, че е предаден на САЩ срещу мълчание и достъп до технологиите, които е разработвал.

Теориите твърдят, че самият „Die Glocke“ или поне проектната му документация и части от технологията са попаднали в американски ръце. Тези материали може би са положили основите на определени разработки в НАСА, тайните военновъздушни проекти или експерименти с нови видове задвижване в пустинята на Невада (включително зоната „Area 51“).

"Die Glocke" продължава да живее в популярната култура, книги, документални филми и конспиративни теории. Митът за „нацистката камбана“ е по-скоро отражение на човешкия страх и любопитство – от непознатото, от границите на науката и от ужасяващото „а какво ако?“.