В германската съдебна система и през 70-те години на ХХ век все още е имало бивши нацисти се казва в официално разследване, предава АФП, цитирана от БГНЕС. В сборника от 600 страници, озаглавен "Държавната сигурност през Студената война", историкът Фридрих Кислинг и юристът Кристоф Заферлинг се фокусират върху периода от началото на 50-те години до 1974 г.

Изследването им установява, че между 1953 и 1959 г. около трима от всеки четирима висши служители във федералната прокуратура, която е поръчала доклада, са принадлежали към нацистката партия. Повече от 80 % от тях са работили в правосъдния апарат на Адолф Хитлер, и чак след 1972 г. те вече не са мнозинство.

"На пръв поглед те са били изключително компетентни юристи... но това е ставало на фона на смъртните присъди и расовите закони, в които са участвали", казва Маргарета Судхоф, държавен секретар в Министерството на правосъдието, при представянето на доклада. "Това са тревожни противоречия, за които нашата страна дълго време оставаше сляпа." Едва през 1992 г., две години след националното обединение на Германия, последният прокурор с фашистко минало напуска службата.

"Във федералната прокуратура не е имало прекъсване, да не говорим за съзнателно скъсване с нацисткото минало", заключават авторите, като подчертават "голямата и дълга приемственост" на заеманите функции и "големия брой" служители, участвали в режима на Хитлер. Главният федерален прокурор Петер Франк поръча проучването през 2017 г.

Федералната прокуратура е една от най-мощните институции в Германия, която се занимава с най-сериозните дела, свързани с националната сигурност, включително с тероризъм и шпионаж. Със своите над 100 прокурори тя е "централният участник в борбата срещу тероризма", твърдят авторите на доклада, подчертавайки нарастващата ѝ роля през десетилетията след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ.

Изследователите получиха неограничен достъп до стотици досиета, обозначени като класифицирани след войната, и установиха, че изкореняването на предполагаеми комунисти често е било приоритет пред други заплахи, включително от крайната десница. "През 50-те години на миналия век федералната прокуратура е имала бойна мисия - не юридическа, а политическа: да преследва всички комунисти в страната", се казва в резюме на доклада, публикувано от вестник „Зюддойче цайтунг“.

Фактът, че Западна Германия широко използва бивши служители на нацисткия режим в следвоенната си администрация, е отдавна известен. Така например Ханс Глобке е бил началник на кабинета и доверено лице на бившия консервативен западногермански канцлер Конрад Аденауер между 1953 и 1963 г. и е отговарял за подбора на кадри за висшите постове.

Въпреки това Глобке е бил и висш държавен служител в министерството на вътрешните работи по времето на нацизма и е участвал в изготвянето на Нюрнбергските расови закони от 1935 г., които налагат първите драстични ограничения за евреите. През последните години систематичното ровене в миналото на ключови министерства и институции разкрива тревожна и скрита досега степен на "рециклиране" на служители на Третия райх в следвоенните десетилетия. Доклад на правителството от 2016 г. разкрива, че през 1957 г., повече от десетилетие след края на войната, около 77% от висшите служители в Министерството на правосъдието са били членове на нацистката партия.

Това проучване, също извършено от Заферлинг, разкрива, че броят на бившите нацисти в министерството не намалява след падането на режима, а всъщност нараства през 50-те години. Част от оправданието е циничен прагматизъм: новата република се нуждае от опитни държавни служители, за да създаде западногерманската правосъдна система. Освен това приоритетите на съюзниците, които спечелиха войната и "освободиха" страната от нацистите, бързо се преобърнаха в контекста на Студената война. След като се стремят да денацифицират Западна Германия след 1945 г., целта бързо се измества към изграждането на капиталистическа крепост срещу комунистическата заплаха.

Този подход често означаваше да се затворят очите за предишното участие на германците в Третия райх. През последните години Германия предприе опит да осигури справедливост за жертвите на концентрационните лагери, като изправи няколко бивши надзиратели на 90 години пред съда за военни престъпления.