Урсула фон дер Лайен - жената със сложното име е новият шеф на ЕК. Сложен се оказа и изборът ѝ. Как гласуваха българските евродепутати, защо гласуваха така? И коя беше голямата изненада?

Коментар от Даниел Смилов, Дойче веле

Урсула фон дер Лайен получи сравнително крехко мнозинство в ЕП. Нейният избор за председател на Еврокомисията беше предизвестен компромис между големите семейства на ЕНП, либералите и социалистите. Изненадващо тя получи подкрепа и от популистки партии като италианската „Пет звезди" и полската „Право и справедливост" (ПиС), като освен това успя да раздели групата на социалистите и демократите в Европа: германските социалдемократи например не я подкрепиха.

Изборът на Фон дер Лайен демонстрира най-вече две неща. Първо, през следващите пет години в ЕП няма да има ясни и кохерентни мнозинства - ще възникват неочаквани коалиции по определени въпроси. Второ, ЕС ще остане в “капана на съвместното взимане на решения” (по Фриц Шарпф). Този “капан” означава, че когато много играчи имат различен дневен ред и гласът на всеки е важен, крайното решение най-вероятно ще е запазване на статуквото. Тоест, промяната става почти невъзможна. От тази гледна точка би трябвало да очакваме петгодишен мандат, който ще прилича на предишните. За едни това е добра новина, тъй като показва устойчивостта на европейския проект. За други е по-скоро разочароваща, защото изключва възможност за смели и радикални реформи.

Българският глас за/против Фон дер Лайен

В България коментарите бързо се впуснаха в негативната посока: изборът бил компромис (сякаш можеше да е нещо друго), кандидатът обещавал на политическите групи неща, които искат (вместо да не им обещае нищо?!), а принципът на водещите кандидати не бил уважен (въпреки че този принцип нямаше решаваща политическа тежест и преди изборите). Гласуването на българските евродепутати също демонстрира колебания, съмнения и липса на сериозен ентусиазъм.

Най-последователни в подкрепата си за Фон дер Лайен бяха ГЕРБ и особено ДПС. Андрей Ковачев и останалите от ГЕРБ (с присъдружното СДС) спазиха партийната дисциплина и подкрепиха своята "съпартийка” - с уговорката, че не споделят позицията ѝ по приемането на Истанбулската конвенция. Тук ГЕРБ платиха данък на нелепата си политика по проблема с “джендъра”, довела до абсурдното решение на нашия КС, който единствен в целия ЕС обяви въпросната конвенция за противоконституционна. Вместо да се бори да промени абсурда, ГЕРБ реши да се оправдава с него.

ДПС гласуваха "за” новия председател на ЕК, но евродепутатът Илхан Кючюк не си спести (имплицитните) критики относно “визионерството” на Фон дер Лайен. Тук той е прав - избраният кандидат трудно може да бъде наречен “визионер”. Но и създаването на грешни очаквания за този пост е политически безотговорно. Шефът на ЕК не е нито министър-председател, нито президент. Този пост няма правомощията нито на Макрон, нито на Меркел, нито на Борисов. Затова е нереалистично да се очаква от Фон дер Лайен да налага и води визионерска политика в един доста разединен ЕС. Напротив: в днешната ситуация за председател на ЕК са нужни хора с авторитет, тежест, търпеливост и гъвкавост, които да координират политиките на толкова много и толкова различни страни - и да откриват консенсус дори там, където той изглежда невъзможен. За тази цел Фон дер Лайен изглежда изключително подходяща.

Българските социалисти обаче гласуваха против нея, удобно скрити зад гърба на германските социалдемократи. По този начин не стана ясно, че мотивите им всъщност са съвсем различни от тези на германските им колеги. Нашите (поне четирима от петимата) гласуваха против съдържанието на програматана Фон дер Лайен: и тук не става дума само за Истанбулската конвенция, а по-скоро за засилването на интеграцията в ЕС като цяло. За разлика от тях, германските социалдемократи всъщност бяха обидени от неспазването на принципа за водещия кандидат (а и си имаха тактически, вътрешнополитически причини за своята позиция). Така или иначе, БСП избегна срама да лъсне отново като консервативно-популистка формация, много по-различна от останалите леви партии в Европа. На този фон странно беше гласуването на Сергей Станишев - мотивите си той сам трябва да обясни, но те останаха някак в

мъглата между българската и германската позиция

“Голямата изненада” при гласуването дойде от Радан Кънев, който (изглежда единствен от ЕНП) се обяви против Фон дер Лайен. И то с аргументи, различни от изброените дотук. Кънев критикува Фон дер Лайен основно заради липсата на акцент върху проблемите с правосъдието в определени страни-членки (разбирай България), както и заради подкрепата, която тя получи от национал-популистки формации. И двата аргумента са валидни, но те не променят факта, че гласуването на Кънев беше сериозна политическа грешка. В крайна сметка неговата мисия в ЕП е да създава мостове към партньорски партии в ЕНП и при либералите, да налага “Демократична България” като отговорна проевропейска формация, която е в състояние да прави разлика между стратегически и тактически решения в ЕС. Гласуването за председател на ЕК бе ключово за първоначалното позициониране на “Демократична България” и точно по него Кънев избра да изтъква различията си с ЕНП и либералите. Самомаргинализацията в самото начало на мандата не е добра стратегия нито в националната, а още по-малко пък в европейската политика.

И накрая “Патриотите” - те гласуваха уж очаквано против Фон дер Лайен, но се оказа, че в най-голямата партия сред техните партньори - поляците от ПиС - са гласували за нея. Карай да върви - голяма беля не е станала! Просто Ангел Джамбазки отново се превърна в жертва на “европейското лицемерие”. Или пък може би се издигна до негова демонстрация.

Ясен предупредителен сигнал

Следващите пет години в европейската политика ще дават възможност за “шарени” и неочаквани гласувания и коалиции по отделни въпроси. Затова от ключова важност е проевропейските партии да обмислят внимателно приоритетите си и да не изпадат в комични ситуации, когато заради бълхата рискуват да изгорят европейския юрган. С други думи: изкушението да оригиналничат и да се водят единствено от националния си дневен ред ще бъде огромно. И без здрав европейски компас иначе уж проевропейски партии могат да се превърнат в заплаха за ЕС. Гласуването за Фон дер Лайен, включително българското, бе ясен предупредителен сигнал за този проблем.

Б.Р. Заглавието на Faktor.bg