Въвеждането на войски от Владимир Путин в Беларус, въпреки изявленията за подготовката на специални части, е малко вероятно - по-скоро това е политически сигнал и PR подход. В действителност Русия не е нужно да влиза в Беларус сега, тъй като може да настрои местното население срещу себе си, което възприема Руската федерация до голяма степен положително или неутрално, за разлика от негативното им отношение към Запада, пише украинското издание ”Главред”.

Самият Лукашенко не се нуждае от това, защото в този случай, веднага щом чужди войски или някакви сили за сигурност влязат в Беларус, неговата легитимност ще приключи незабавно. Той като авторитарен лидер просто не може да допусне това.

Същността на изявленията на Путин е да се изпрати сигнал, преди всичко, на Запад – показвайки, че той следи ситуацията и е готов да действа, ако нещо се случи. С тези си действия той също така доказва, че Русия има желанието, възможностите и ресурсите, с които може да се намеси и да коригира баланса на силите в своя полза.

Освен това с това Путин изпраща сигнал до Лукашенко - от една страна, изразявайки подкрепата си към него, и от друга страна, предупреждавайки го да не предприема твърде тежки маневри (особено ако изведнъж иска да започне антируска реторика).

И въпреки че през последните три години Лукашенко активно флиртува със Запада, никога не е имало ясно изразено желание да се сприятели с него, а сега, след протестите, още повече. Той се нуждаеше от това, за да разнообрази някои търговски пътища и да го използва като дразнител в отношенията с Руската федерация.

Настоящите действия и изявления на Лукашенко във връзка със Запада имат няколко цели: Да хвърлят камък в градината на Полша и Литва като основни европейски играчи в разклащането на ситуацията в Беларус.

Той се опитва да включи армията в политическия процес, за да не бъде неутрална страна във вътрешните протести. Защото Лукашенко вероятно е предпазлив от неутрална армия, която може да реши да защитава протестиращите, а не Лукашенко. Освен това заповедите на Лукашенко към армията могат да служат като точка на психологически натиск върху протестиращите.

Несъмнено руският фактор доминира, когато европейските страни гледат на Беларус - това много ясно се вижда сега в реакцията им на протестите. Но като цяло възприемането на Беларус от Запада не се е променило след изборите, защото протестите там не са за избора между Изток и Запад. Те са насочени срещу конкретна личност - Александър Лукашенко.

В крайна сметка отношенията между ЕС и Беларус винаги си остават прагматични - Европа редовно налага санкции за нарушения на правата на човека, но продължава да търгува. Следователно дори след действията на Лукашенко и Путин отношението на Европа е малко вероятно да се промени.

Източник: Агенция "Фокус"