Италианците масово пускат снимка в социалните мрежи на медсестра в Италия, заспала от изтощение върху бюрото. И благодарят на медицинските работници!

У нас напрежение сред лекари и медицински сестри се появи на петия ден от съобщаването за заразен с коронавирус българин. Една от причините е свързана с недостига на лични предпазни облекла и материали, а другата, че все още не е ясно как ще им бъде заплатен трудът в извънредната ситуация. 

Притесненията си те изразиха въпреки уверенията от сряда на зам.-министърката на здравеопазването Жени Начева, че Националната здравноосигурителна каса вече работи по специална клинична пътека за коронавируса. И че за тази извънредна ситуация само в резерва на НЗОК има предвидени 100 млн. лв.

Според лекари и медицински сестри обаче не трябвало да се плаща през касата, а за борбата с коронавируса и заплащането на извънредния труд трябвало да бъдат отделени специални държавни средства.

“Каква ще е тази пътека? Виждаме в Италия за какво става въпрос - болните лежат със седмици и месеци. Здравноосигурителният модел с клиничните пътеки е за клиничната медицина в спокойно време. Епидемията е част от общественото здраве и е част от задълженията на държавата”, коментира шефът на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров пред “24 часа”.

Две медицински сестри вече подадоха оставки в столичната белодробна болница в сряда. Причината - липсващи до онзи момент лични предпазни облекла, с които да приемат и лекуват инфекциозно болни пациенти. Там бяха закарани контактни на първото заразено семейство, а след това и насочени защитни екипи. Пациентите със съмнения за зараза престояват в болницата, докато излязат изследванията им.

Стигне ли се до много сериозна епидемия, която да наложи обявяване на криза, държавата може да обяви извънредни мерки и да  мобилизира всеки един български гражданин до 65 години. В такава ситуация оставки не се подават и всеки е на разположение - разпределен там, където има необходимост, според възможностите, които има, да помага.

Тази възможност е предвидена в системата от закони за управление на националната сигурност. Мобилизацията на всички нужни за отбраната на страната и националната сигурност специалисти с насоченост главно към медицински кадри е предвидена и в Закона за доброволния резерв на въоръжените сили, припомниха експерти от отбраната.

За да бъдат ползвани тези възможности обаче, е нужно обявяването на кризисно или военно положение. И двете възможности са валидни при заплаха от епидемия, която застрашава живота на голяма част от населението на страната. Засега правителството се въздържа от ползването на този инструмент по две причини. Първата била, че нито броят на доказано заразените с коронавирус пациенти в страната, нито този на починалите е достатъчен, за да се говори за криза. Втората причина била психологическа и емоционална - обявяването на криза, преди положението наистина да е такова, ще предизвика масова истерия и паника, каквито е добре да се избегнат в този момент.

На мобилизация - точно както и преди 1989 г., подлежат всички лекари и медицински сестри, от които държавата прецени, че има нужда. По време на тоталитарния режим всички медици са вписвани във военните регистри със завършване на образованието си. Водени са на отчет до навършване на 45 г., като при промяна на дадени обстоятелства - като заболяване или предстоящо раждане, са били длъжни да информират военното окръжие по местоживеене.

На всеки 3 до 5 години медиците са посещавали и военнополеви обучения и лагери, организирани от военния отговорник на болницата - обикновено лекар, по инструкции на военното окръжие. На тях те се обучавали как да разпъват палатки и правят полева болница, операционна и всичко необходимо при една извънредна ситуация. Целта била да имат умения, така че, ако трябва, да действат адекватно при мобилизиране.

По това време е имало и възможност, пак по организация на военните, медицинските сестри да бъдат изпращани на обучение за операционни, анестезиологични и хирургични сестри, които при военни условия са най-нужни.

Всяка сестра е имала и военен чин, който се определял от годините стаж и преминатите обучения.

След промените обаче военизирането на лекарската професия и тази на медицинска сестра отпадат. Изключение има за тези, които работят във военните болници, но не е задължително условие, за да се започне работа там.

Общо 5 са военните болници у нас - Военномедицинска академия в София и поделенията във Варна, Пловдив, Сливен и Плевен. В Банкя и Хисаря има болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация също към ВМА.

По инициатива на ВМА преди 3 г. у нас бяха въведени две нови специалности - военен лекар и военна медицинска сестра. Първият випуск сестри ще завърши след 2 години и те ще влязат в болничната система. Наред с теоретичните и практическите основи на сестринските грижи по време на военното си обучение те усвояват умения за управление на катер и яхта и имат възможност да управляват виртуални кораби на най-модерните симулатори в Европа.

https://www.24chasa.bg/