Големият шлем на Анкара: Турция измества Русия и преначертава архитектурата за сигурност в Южен Кавказ

Олександър Левченко*

Турция все по-активно прокарва собствена визия за система за регионална сигурност в Южен Кавказ, която потенциално може да се превърне в алтернатива на руските механизми за сигурност. Медиите съобщиха, че турският външен министър Хакан Фидан е допуснал възможността за формиране на единна архитектура за сигурност за държавите от региона. По думите му реализирането на подобна концепция ще стане възможно след пълното уреждане на отношенията между Азербайджан и Армения и подписването на мирно споразумение между тях.

В същото време Фидан подчерта, че засега става дума именно за стратегическа перспектива, а не за предмет на непосредствени преговори. Приоритетна задача остава приключването на азербайджанско-арменския мирен процес. Турският подход се основава на тясното военно-политическо партньорство между Анкара и Баку, което през последните години придоби стратегически характер. Двете държави координират действията си в сферата на сигурността и поддържат високо ниво на военно сътрудничество. Паралелно с това Турция и Азербайджан подкрепят нормализирането на отношенията с Армения, разглеждайки сключването на мирен договор като ключово условие за формирането на по-стабилна регионална среда.

Отслабването на руското влияние, обусловено от концентрацията на значителна част от военните, политическите и икономическите ресурси на Москва във войната срещу Украйна, създаде допълнително пространство за укрепване на позициите на Турция. Инициативата на Фидан показва стремежа на Анкара да премине от преимуществено двустранно влияние към по-активно формиране на регионалния дневен ред.

Предлагайки създаването на по-широка система за сигурност с участието на държавите от Южен Кавказ, Турция фактически претендира за ролята на един от ключовите центрове на регионалната стабилност. При реализиране на тази концепция Анкара ще получи възможност не само да укрепи собствените си позиции, но и да предложи на държавите от региона алтернативен формат за взаимодействие в областта на сигурността, по-малко зависим от Москва.

Важен фактор за тази трансформация е стремежът на Баку и Ереван да решават въпросите, свързани с мирното уреждане, без пряко руско посредничество. Това свидетелства за съществена промяна в традиционния баланс на силите в Южен Кавказ. Армения, разочарована от способността на руските гаранции за сигурност да защитят нейните интереси, постепенно съкращава взаимодействието си с руските структури и се дистанцира от традиционните проруски формати.

При тези условия потенциалното участие на Ереван в новата регионална система за сигурност, предложена от Фидан, може допълнително да ограничи пространството за руско влияние. Ако Армения окончателно преориентира политиката си в областта на сигурността към диверсификация на партньорствата, Москва рискува да загуби една от последните институционални опори, които ѝ осигуряват влияние върху регионалните процеси.

Транспортен и икономически компонент

Анкара и Баку подкрепят процеса на нормализиране на отношенията с Ереван, разглеждайки мирния договор не само като политически компромис, но и като основа за нов етап на икономическа интеграция на Южен Кавказ. Преминаването от многогодишно противопоставяне към пряк диалог създава предпоставки за възстановяване на транспортните връзки, развитие на регионалните търговски маршрути и разширяване на икономическото взаимодействие.

В този контекст архитектурата за сигурност все по-тясно се обвързва с развитието на транспортната и енергийната инфраструктура. Стабилното функциониране на новите маршрути ще изисква механизми за тяхната съвместна защита, което от своя страна засилва необходимостта от координация между държавите в региона. Именно на пресечната точка между интересите в сферата на сигурността и икономиката Турция може да получи допълнителни възможности за укрепване на регионалното си влияние.

Формирането на нова система за сигурност се осъществява и на фона на съкращаването на руското военно присъствие в Армения. Ереван последователно се стреми към намаляване на ролята на руските силови структури на ключови обекти — от летище „Звартноц“ до отделни участъци по арменско-азербайджанската граница. Този процес свидетелства за постепенното ограничаване на руските инструменти за влияние върху въпросите на регионалната сигурност и транспортната инфраструктура.

Намаляването на руското присъствие потенциално ограничава възможностите на Москва да влияе върху реализацията на бъдещи транспортни проекти, включително маршрути, свързани със Зангезурското направление. Същевременно това създава допълнително пространство за Турция и Азербайджан, които се стремят да превърнат Южен Кавказ във важен елемент от регионалните транспортни и търговски мрежи.

Военно партньорство между Грузия, Азербайджан и Турция

Паралелно с дипломатическите инициативи се засилва военно-политическото сътрудничество между Грузия, Азербайджан и Турция. Медиите съобщиха за приключването на заключителната планова конференция на командно-щабното компютърно подпомагано учение „Eternity-2026“, в което ще участват военнослужещи от трите държави.

По време на конференцията страните съгласуваха сценария на учението, тактическите задачи, както и въпросите, свързани с логистичното и цялостното осигуряване на личния състав. Основната цел на „Eternity-2026“ е повишаване на оперативната съвместимост на военните подразделения, развитие на способностите за планиране на съвместни отбранителни мероприятия и отработване на действия при потенциални заплахи.

Особено значение има ориентацията на учението към защитата на стратегически важната икономическа и енергийна инфраструктура, транспортните коридори и други международни проекти. По този начин военното взаимодействие между трите държави се свързва пряко със защитата на ключовите икономически комуникации в региона.

Провеждането на „Eternity-2026“ без участието на Русия демонстрира формирането на отделен механизъм за военно взаимодействие в Южен Кавказ. За Грузия и Азербайджан сътрудничеството с Турция създава възможност за разширяване на собствените им отбранителни способности и едновременно с това за намаляване на зависимостта от руските структури за сигурност.

Използването на компютърно моделиране при планирането и провеждането на учението също свидетелства за постепенното въвеждане на по-съвременни подходи към военното планиране и управление. Участието на Турция, която е член на НАТО, допринася за разпространението на практики, съвместими с натовските подходи към планирането, координацията и оперативното взаимодействие. За Грузия и Азербайджан това означава постепенно отдалечаване от традиционните съветски и руски модели на организация на военното управление.

Залезът на руската система за сигурност

Втората карабахска война се превърна във важен сигнал за ограничеността на традиционните руски инструменти за влияние върху ситуацията в сферата на сигурността в региона. След нея ролята на Русия като основен външен гарант за регионалната стабилност започна да бъде поставяна под все по-сериозно съмнение.

Тази тенденция стана особено забележима в Армения, която преразглежда характера на отношенията си с Москва и се дистанцира от руските формати за сигурност. По-специално Ереван фактически замрази участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), което се превърна в един от най-очевидните прояви на кризата на руската система за сигурност в Южен Кавказ.

За Москва това означава загуба не само на политическо влияние, но и на важни институционални механизми за неговото поддържане. Ако по-рано Русия се опираше на военно присъствие, съюзнически ангажименти и многостранни структури като ОДКС, днес тези инструменти постепенно губят своята ефективност.

В този контекст инициативата на Хакан Фидан има по-широко значение от обикновено дипломатическо предложение. Тя отразява процеса на формиране на нов регионален баланс, в който Турция претендира за ролята на един от основните центрове на сила, докато Русия постепенно губи монополното си влияние върху процесите в сферата на сигурността.

Засилването на военното взаимодействие между Грузия, Азербайджан и Турция, нормализирането на азербайджанско-арменските отношения и съкращаването на руското военно присъствие създават предпоставки за появата на принципно различна архитектура за сигурност. Нейни ключови елементи могат да бъдат регионалната координация, защитата на транспортната и енергийната инфраструктура, военната съвместимост и диверсификацията на външните партньорства.

По този начин Южен Кавказ постепенно преминава от модел, в който Русия играеше доминираща роля в сферата на сигурността, към по-конкурентна и многополюсна среда. Турция се стреми да се възползва от този преход, превръщайки военно-политическото партньорство с Азербайджан и Грузия в основа на по-широка регионална система. Ако към този процес се присъедини и Армения след приключването на мирното уреждане, възможностите на Москва да възстанови предишното си ниво на влияние в Южен Кавказ могат съществено да се ограничат.

Провалената политика на Кремъл приближава Армения до излизането й от ОДКС

Провалената външна политика на Кремъл все повече отдалечава Армения от руската система на военно-политически съюзи и ускорява загубата на влияние на Москва върху Ереван. Медиите съобщиха, че в отговор на изявлението на заместник-министъра на външните работи на Русия Михаил Галузин относно възможността на срещата на върха на организацията на 11 ноември да бъде обсъден въпросът за лишаването на Армения от право на глас в ОДКС, депутатът от управляващата фракция „Граждански договор“ Саркис Ханданян заяви, че Армения фактически е преустановила участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност преди няколко години и не вижда основания за връщане към предишния формат на взаимодействие.

По думите на Ханданян обстоятелствата, които навремето са довели до преустановяването на участието на Армения в ОДКС, остават нерешени, поради което липсват каквито и да било предпоставки за активизиране на участието ѝ в организацията. По-рано министър-председателят на Армения Никол Пашинян заяви в интервю за телевизионния канал France 24, че Ереван е преустановил участието си в ОДКС през февруари 2024 г., тъй като според арменското ръководство организацията не е изпълнила своите ангажименти в областта на сигурността към страната.

Актуализирането на въпроса относно статута на Армения в ОДКС се осъществява на фона на последователната диверсификация на външната политика на Ереван. Армения разширява отношенията си със западните държави и регионалните партньори, като същевременно намалява зависимостта си от руските политически, военни и икономически структури. Този процес протича паралелно с трансформацията на баланса на силите в Южен Кавказ и постепенното намаляване на ролята на Русия като основен външен гарант за регионалната сигурност.

При тези условия изявленията на руски официални представители относно възможното лишаване на Армения от право на глас в ОДКС следва да се разглеждат не само като процедурен въпрос в рамките на организацията, но и като проява на безпокойството на Москва от по-нататъшната загуба на политическо влияние върху Ереван. Русия се стреми да запази поне част от съществуващите инструменти за влияние и да не допусне окончателното излизане на Армения от руската военно-политическа орбита.

Същевременно позицията на арменското ръководство свидетелства за липсата на политически предпоставки за връщане към предишния модел на сътрудничество. Ереван изхожда от разбирането, че членството в съюз за сигурност трябва да осигурява конкретни гаранции и практически резултати, а не да се ограничава до политически декларации.

Именно неизпълнението, според Армения, на ангажиментите на ОДКС в сферата на сигурността се превърна в основната причина за замразяването на участието на страната в организацията. След изострянето на азербайджанско-арменския конфликт Ереван не получи от руския механизъм за сигурност подкрепата, на която разчиташе. В резултат доверието към ОДКС значително намаля, а самата организация загуби за Армения голяма част от практическата си стойност.

На фона на нормализирането на отношенията с Азербайджан Ереван продължава да се дистанцира от ОДКС и да изгражда по-диверсифицирана система за сигурност. Армения все по-активно развива двустранни отношения с други държави и търси механизми, които биха позволили намаляване на зависимостта от един външен център на сила.

Поради това изявлението на Москва относно възможното лишаване на Армения от право на глас в ОДКС следва да се възприема преди всичко като сигнал за дълбочината на проблема, пред който е изправена Русия. Формално става дума за статута на Армения в рамките на организацията, но стратегически Москва рискува да загуби един от важните инструменти за влияние върху външната и отбранителната политика на Ереван.

От своя страна арменското ръководство все повече се ориентира към самостоятелна външна политика и се стреми да изгражда отношения със съседите и международните партньори, без необходимостта да съгласува ключовите решения с Москва. Засилването на ролята на Турция, Азербайджан и други външни фактори в Южен Кавказ създава за Ереван допълнителни възможности за диверсификация на партньорствата.

По този начин по-нататъшният курс на Армения вероятно ще се определя не от формалния ѝ статут в руските интеграционни структури, а от оценката на практическата ефективност на всяко външнополитическо партньорство. За ОДКС това означава не само риск от окончателна загуба на Армения, но и сериозен удар върху репутацията на организацията като действащ механизъм за колективна сигурност.

Железопътният маршрут Гюмри—Карс като инструмент за намаляване на руското влияние

Паралелно с това Армения и Турция активизират транспортното си сътрудничество, което създава допълнителни предпоставки за ограничаване на руското влияние върху икономическата и транспортната инфраструктура на Южен Кавказ.

Медиите съобщиха, че министърът на териториалното управление и инфраструктурата на Армения Давид Худатян е обявил международен конкурс за извършване на проектантски работи за изграждането на железопътна линия между арменския Гюмри и турския Карс. След определянето на победителя арменското правителство планира оперативно да пристъпи към проектирането, а впоследствие — и към непосредственото строителство.

През април тази година в Карс се проведе среща на съвместна работна група от представители на Армения и Турция, посветена на възстановяването на железопътната връзка между двете държави. Страните подчертаха необходимостта от възможно най-бързото възстановяване на маршрута в рамките на разширяването на регионалните транспортни комуникации.

Решението на Ереван да проведе именно международен конкурс се обяснява, наред с другото, с липсата на необходимия опит сред арменските проектантски и строителни компании за реализирането на инфраструктурен проект от такъв мащаб. По предварителни оценки стойността на изграждането на съответния участък може да възлезе на около 15 млн. долара.

Проектът придобива особено значение предвид настоящата структура на железопътната инфраструктура на Армения. През 2008 г. концесията за управление на арменската железопътна мрежа за срок от 30 години беше предоставена на „Южнокавказката железница“ — дъщерна структура на „Руски железници“ (РЖД). Концесионното споразумение предвижда управление и експлоатация на значителна част от железопътната инфраструктура на страната до 2038 г.

На този фон бъдещата пряка железопътна връзка Гюмри—Карс има не само икономическо, но и геополитическо значение. Новият маршрут ще се развива извън руската система за управление и ще създаде за Армения допълнително транспортно направление, независимо от руския оператор.

Възстановяването на железопътната връзка с Турция може да се превърне във важен елемент от стратегията на Ереван за намаляване на транспортната зависимост от Русия. Прекият достъп до турската транспортна мрежа разширява възможностите на Армения за излаз на международните пазари и за изграждане на алтернативни логистични маршрути.

Практическото сътрудничество между Ереван и Анкара в сферата на транспортната инфраструктура също демонстрира способността на двете държави да реализират регионални проекти без участието на Москва. В продължение на десетилетия затворената граница и политическото напрежение между Армения и Турция ограничаваха транспортните възможности на Ереван и засилваха зависимостта му от алтернативни маршрути, значителна част от които бяха свързани с Русия.

Възстановяването на транспортните връзки променя тази ситуация. За Армения се открива възможност да диверсифицира логистичните си връзки, а за Турция — да засили ролята си в регионалната транспортна система. Същевременно Москва постепенно губи възможността да използва транспортната инфраструктура като един от инструментите за политическо и икономическо влияние върху Ереван.

Решението за привличане на международни участници в проектирането и реализацията на железопътния проект също има стратегическо значение. Откритият международен конкурс позволява на Армения да избегне прекомерната зависимост от руски изпълнители и създава възможност за привличане на технологии, експертиза и финансиране от алтернативни източници.

Стартирането на железопътната връзка Гюмри—Карс в този контекст следва да се разглежда не просто като локален инфраструктурен проект. Той може да се превърне в един от елементите на по-широка геоикономическа преориентация на Армения и Южен Кавказ. Разширяването на транспортните връзки с Турция осигурява на Ереван допълнителен достъп до международните логистични мрежи и същевременно намалява значението на маршрутите, зависими от руска територия или контролирани от Москва инфраструктурни структури.

Геополитически последици за Русия

Съвкупността от тези процеси показва, че загубата на влияние на Русия върху Армения протича едновременно във военно-политическата, дипломатическата и икономическата сфера. Замразяването на участието на Ереван в ОДКС лишава Москва от важен институционален инструмент, докато развитието на транспортните връзки с Турция постепенно отслабва руските позиции в икономическата и инфраструктурната сфера.

За Кремъл проблемът не се изчерпва с евентуалното формално излизане на Армения от ОДКС. Значително по-важно е постепенното изграждане от Ереван на алтернативна система от международни връзки, в която Русия престава да бъде основният партньор. Ако този процес продължи, Москва ще загуби възможността да използва традиционните механизми за военно-политическо, икономическо и инфраструктурно влияние.

Същевременно Армения получава все повече възможности да провежда самостоятелна политика, опирайки се на диверсифициран кръг от партньори. Нормализирането на отношенията с Азербайджан, развитието на контактите с Турция и разширяването на сътрудничеството със западните държави създават предпоставки за постепенното формиране на нов модел на регионално взаимодействие.

Следователно настоящият конфликт между Москва и Ереван около ОДКС е само едно от проявленията на по-мащабна трансформация. Русия губи позиции не в резултат на едно политическо решение на Армения, а вследствие на постепенното демонтиране на системата от зависимости, която в продължение на десетилетия осигуряваше на Кремъл доминиращо влияние върху Ереван.

Ако Армения продължи курса към диверсификация на своите връзки в областта на сигурността, политиката и транспорта и икономиката, излизането ѝ от руската система на военно-политически съюзи ще се превърне не в отделно събитие, а в логичен завършек на по-широкия процес на геополитическа преориентация на Южен Кавказ.

*Олександър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).