„Големите войни се водят с цифри“: ЕС търси по-евтини ракети и прехващачи

Европейският отбранителен сектор дълги години се фокусираше върху производството на сложни оръжия в малки серии. Войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток обаче показаха, че запасите от високотехнологични оръжия могат да се изчерпят много по-бързо, отколкото държавите са способни да ги възстановят.

Сред европейските военни все по-силно се усеща търсенето на по-евтини ракети и прехващачи. Според агенция „Ройтерс“ съвременните конфликти могат да изразходват боеприпасите с темпове, които многократно надхвърлят производствения капацитет на редица държави.

„Ако смятате, че имате достатъчно крилати ракети в арсенала си, вероятно нямате“, заяви Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания.

Анализаторите отбелязват, че европейската отбранителна промишленост години наред е произвеждала сложни оръжия в ограничени количества, вместо да изгражда мощности за производство в мащаб, необходим при голяма война.

Сега правителствата са принудени да търсят по-евтини системи, които могат да бъдат използвани в много по-големи количества и да допълват високотехнологичните оръжия.

Предизвикателството обаче не е само в разработването на нови ракети. Според представители на индустрията много по-трудната задача е изграждането на производствения капацитет, необходим за продължителен съвременен конфликт.

„Големите войни се водят с цифри, а не с чудодейни оръжия“, заяви Маркус Шилер, изследовател от Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

Въоръжените сили на Естония също посочват, че промените на бойното поле след пълномащабното руско нахлуване в Украйна показват необходимостта от разработването на евтини, но ефективни оръжейни системи.

Украйна вече е изградила многостепенен подход за противодействие на руските въздушни атаки. Страната е свалила хиляди далекобойни безпилотници, които Русия изстрелва всеки месец.

За тази цел се използват различни средства – от картечници и прехващащи дронове до системи за радиоелектронна борба. Идеята е по-скъпите и модерни ракети-прехващачи да бъдат запазени за най-сериозните въздушни заплахи.

Стивън Барет, главен изпълнителен директор на Cambridge Aerospace, заяви, че Русия може да изстреля до 900 дрона „Шахед“ само за една нощ.

Опитът всички тези безпилотници да бъдат сваляни с традиционни скъпи ракети-прехващачи, както понякога са правили САЩ в Близкия изток, би струвал „милиарди долари за една нощ“.

Според Барет подобен разход е непосилен дори за най-богатите съюзници.

Андреас Баперт, главен технически директор на ракетната компания Frankenburg, смята, че бъдещите системи трябва да намалят цената на един успешен прехват от около 20 млн. евро до приблизително 1–2 млн. евро.

Именно цената се превръща в един от ключовите въпроси на съвременната противовъздушна отбрана.

Ако една страна използва ракета за милиони срещу дрон, струващ значително по-малко, противникът може да използва количеството като оръжие само по себе си. Колкото повече евтини цели изпраща, толкова по-бързо може да изтощи запасите от скъпи прехващачи.

Увеличаването на производството обаче зависи не само от наличието на финансиране. Необходимо е да бъдат осигурени достатъчно компоненти, да бъдат получени необходимите разрешителни и да бъдат разширени самите производствени процеси.

Главният изпълнителен директор на Frankenburg Кусти Салм предупреждава и за друг проблем – производственият капацитет сам по себе си може да се превърне в фактор за възпиране.

Ако противникът знае, че Европа може бързо да възстановява запасите си от изразходвани ракети, сметката за започване или продължаване на война се променя.

„Ако врагът знае, че можем да произвеждаме масово... уравнението му подсказва, че няма да постигне целите си“, заяви Салм пред „Ройтерс“.

Средства, необходими на Украйна за сваляне на реактивни дронове

По-рано експерти обясниха колко време е необходимо за създаването на ракета за борба с реактивни безпилотници.

Според данни на украинското разузнаване Русия произвежда около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ месечно. Това означава, че за противодействието им са необходими зенитни боеприпаси, които също могат да бъдат произвеждани в много големи количества.

Сред разглежданите варианти е микроракетата Mark 1 на стартъпа Frankenburg Technologies, създаден през 2024 г. с цел разработване на евтино и високоефективно средство за противодействие на безпилотници.

Проектът показва и колко време и средства са необходими, за да се превърне една идея в реално серийно производство.

Проблемът пред Европа постепенно се формулира все по-ясно: не става дума само за това кой разполага с най-модерната ракета, а кой може да произведе достатъчно от нея, за да поддържа отбраната си при продължителен конфликт.

faktor.bg