Съдбата на МОЧА е проблем не само на настоящето, оставяме грозното послание към внуците и правнуците си, че сме се примирили със съдбата си на окупирана нация 

Да настояваш за български вариант на Брекзит означава да зачертаеш нашата хилядолетна история, казва пред Faktor.bg водачът на листата на „Републиканци за България“ в 23 МИР-София (Витоша, Изгрев, Красно село, Лозенец, Младост, район Студентски, Триадица)

Горан Благоев е историк по образование, телевизионен журналист с 30 годишна кариера. През есента на 2020 г. става един от учредителите на ПП „Републиканци за България“ 

Интервю на Мая Георгиева

-  Г-н Благоев,  каузата Ви да се  демонтира т.нар. Паметник на съветската армия в София предизвика голям интерес. Как си го обясняване? 

-  Най-напред искам да благодаря лично на Faktor.bg, че ми дадохте възможност отново да изложа една идея, която ме вълнува отдавна. Благодаря и на колегата Иво Инджев за подкрепата. Той е изключително активен по отношение на този „паметник“ и не само като автор на абревиатурата „МОЧА“ (Монумент на окупационната Червена армия), а като публицист, който мотивирано ни напомня за последиците от „любовта“ на Русия към нас – както, апропо, и екипът на вашето издание не спира да бие камбаната срещу перфидната руска хибридност. 

Продължавам да получавам подкрепа не само от столичани, но и от сънародници в чужбина. И този интерес очевидно е индикация, че българите съвсем не сме 80% русофили. Разбира се, малко ме озадачава факта, че идеята за демонтирането на МОЧА, която отново повдигнах миналата седмица, е определена като „проява на дързост“. Това означава, че българският национален чип нещо е увреден, щом като опит за отстояване на националното достойнство се смята за дързост. Не го приемам като комплимент за мен, а като тъжна констатация за състоянието на обществото. И е странно, как депутат от ГЕРБ, който два дни след интервюто ми си направиха спешен пи-ар по същата тема, не се възползва от позицията си докато беше в Парламента, за да се приключи веднъж за винаги с МОЧА. Възмутително е, че ГЕРБ са в коалиция със СДС – онази сила, чийто кмет преди 28 години инициира решението на Столичния общински съвет за демонтирането на този „колос“ на българското раболепие и нихилизъм. 

Всъщност, ние от „Републиканци за България“ настояваме и ще настояваме да се изпълни именно решението на Столичния общински съвет от април 1993 г. за свалянето на фигурите и излагането им в Музея на социалистическото изкуство, където всъщност им е мястото. Ние не налагаме нищо. Желаем единствено добросъвестно да се изпълни решението отпреди 28 години. 

-  Не се ли опасявате, че идеята за демонтарането на МОЧА ще срещне съпротива?

-  Разбира се, че ни предстои една сериозна битка. Най-напред с безразличието на част от обществото. Чувам и упреци, че това не било най-важната тема в момента. Така е. Сега основният проблем е свързан с физическото оцеляване на българите. Но нека не забравяме, че сме създадени не само за хляба. Съдбата на т.нар. Паметник на съветската армия е проблем не само на настоящето. Ако продължаваме да отлагаме неговото демонтиране, ще оставим грозното послание към внуците и правнуците си, че сме се примирили със съдбата си на окупирана нация през 1944 г. Естествено най-голям вой очаквам от т.нар. русофили. Те вече ни заплашват, че ако успеят да влязат в новия парламент ще инициират референдум за излизането на България от Европейския съюз. Подобна идея разкрива единствено тежки ментални проблеми и силна зависимост, изродена в племенно съзнание. Да настояваш за български вариант на Брекзит означава да зачертаеш нашата хилядолетна история. България има своя принос в европейската християнска цивилизация, тя запази кирилицата и спомогна днес да бъде азбука на близо 300 милиона жители на планетата, тя първа я внесе и в обединена Европа. България, а не Русия.

- Да но духовните ценности не гарантират икономическия просперитет на една държава, би Ви опонирал някой? 

- Точно така. Членството на България в ЕС, въпреки многото проблеми в общността, дава и сигурност на страната ни, а не е само знак на цивилизационната ни принадлежност. Русофилските партии и организации експлоатират евроскептицизма на част от обществото, но премълчават нещо много съществено – България получава средства по донорските програми на Европейския съюз, не на Руската федерация. Не може непрекъснато да бъдат отричани онези, които ни помагат да изравним икономическите си, социални и дори демократични стандарти с тях. Дори Българската православна църква, чийто висш клир често се проявява като като проводник на руското влияние у нас, е дотиран за ремонт на храмове предимно от различни европейски програми. Не ми е известно православна Русия да е финансирала изграждането на някоя православна църква в България. Дори изявения русофил Гавриил Ловчански не успя да си намери солидни руски спонсори, за да си завърши катедралния храм в Ловеч, а трябваше да разчита на щедростта на Бойко Борисов. Апропо, много е впечатляваща тази щедрост на премиера точно към митрополит, който е тотален адепт на руската доминация у нас.  

-  Какво имате предвид, дайте факти?

 Няколко  цифри. В периода 2014-2019 г. правителството на Борисов е дарило за довършване на катедралната църква на Ловеч 828 000 лв. През миналата година още 100 000 лв. И тази година, въпреки жестоката финансова криза и недостиг на линейки, например, Борисов отпуска 879 000 лв. за ремонт на бившия кожарски техникум в Ловеч, чиято сграда се предоставя за нуждите на Ловчанска митрополия. Прибавете към тях още близо 620 000 лв. дарения от касата на ГЕРБ и ще изчислите, че само за последните 5-6 години Гавриил Ловчански е дотиран от правителството  на Борисов и партията му с 2 427 000 лв. Оказва се, че Ловчанска епархия е една от най-облагодетелстваните у нас. Или премиерът ни е безпристрастен и не се интересува от русофилските тежнения на Гавриил, или наблюдаваме очевидно толериране на един от най-изявените проруски митрополити у нас. Да припомним ли, че точно той бе един от архиереите на БПЦ, които осуетиха участието й на Всеправославния събор през 2016 г., а също и преговорите с Македонската църква през 2017-2018 г. 

Ще си позволя само още един паралел. Какво направи Бойко Борисов в разгара на т.нар. шпионски скандал неотдавна. Прие новия руски посланик Е. Митрофанова, за да поиска развитие на двустранните отношения в дух на добронамереност и прагматичност. Русия използва български продажници за достъп до военните секрети, а премиерът ни иска от нея „добронамереност“. То все едно евреите да молят Хитлер да бъде добронамерен към тях докато ги избива... 

- В конкретния случай става дума за дипломация...

- Спомнете си само какво се случи наскоро в Италия, когато сгащиха техен морски офицер да предава информация на руски дипломат. Правителството обяви двама служители на руското посолство за „персона нон грата“, а италианският външен министър повика руския посланик в Рим и му връчи протестна нота. И това в една Италия, която не бихме казали, че е образец за подражание в ЕС. Но дори в нея правителството действа в защита на националната сигурност. А коментарът на държавния ни глава Румен Радев по повод същия „шпионски“ скандал, изречен с половин уста, за пореден път остави усещането за някакво прикрито съзвучие по отношение на Москва между институциите от двете страни на Ларгото. Борисов ни натриса Руско-Турския поток. Радев мълчи. Не е ли странен този синхрон на фона на нестихващата словесна престрелка между двамата?! 

- Дали русофобкото говорене е печеливша карта в предизборна кампания? 

-  Аз не говоря русофобски. Да имаш фобия от някого или нещо, означава, да те е страх. Аз искам отношенията ни с Русия да са като при противопандемични мерки – на една ръка разстояние. И почтителни, не братски. Българите, които се прекланят пред Русия, подминават един твърде красноречив факт. От представителите на всички нации, които се сдобиха със собственост у нас, руснаците са комай единствените, които упорито се капсулират и не желаят да проговорят български език. Англичани, американци, италианци и прочие, които се заселват в България, се опитват да се впишат в българската културна среда, да проговорят езика ни. Идете по нашето Черноморие, където целогодишно живеят руснаци и вижте какво се случва – руски клубове, руски книжарници, руски магазини, цели затворени комплекси за руснаци. Говорят основно на руски. Поморие е добило печалната слава на „малката Москва“. А в едно от градчетата по южното Черноморие група руснаци дори адресирали писмо до кмета на руски. Демонстрация на имперско високомерие. Ако помежду ни има братство, редно ли е единия брат да се държи надменно към другия? 

- Да се върнем на съдбата на МОЧА. Лесно се демонтира, а след това? Имате ли идея какво трябва да се случи там?

- Демонтажът на МОЧА неизменно е свързан и с приемане на ново архитектурно-композиционно решение на пространството. То трябва да остане място на паметта, но преустроено съобразно идеята за нов паметник. Неговото създаване и поставяне обаче задължително следва да бъде резултат от широко обществено допитване до столичани. Не формално, а с тяхното активно участие. Но задължително да бъде място, свързано с българската историческа памет, не със съветската или някоя друга. И да бъде плод на консенсус между столичани, за да има по-малко недоволни от новото решение.  

Преди всичко обаче, за да постигнем изпълнение на решението от април 1993 г. е необходимо най-сетне да се обединим всички, които отстояваме каузата, че паметниците на българското раболепие към Червената армия и СССР имат място не по площадите, а само в музеите; че имената на съветски личности или техните български слуги и глашатаи не може да увенчават улици, паркове, училища. Аз, например, продължавам да събирам подписи в моя квартал за да подпомогна  инициативата за възстановяването на старото име на 36-то  СОУ, което е било наречено на ген. Иван Колев, но през 1952 г. е преименувано на Максим Горки. Идеята на Янко Гочев и Георги Чунчуков вече четвърта година не намира разбиране сред училищното ръководство и е необходима още подкрепа, за да се възстанови една историческа истина. Адмирирам инициативата и на сдружение ДОМ  да се преименува паркът „Заимов“, тъй като е известно, че ген. Вл. Заимов, чието име носи, е съден като съветски шпионин. Това са все каузи, които имат проекция далеч в бъдещето.

-  Кои ще бъдат първите Ваши приоритети, ако „Републиканци за България“ влезете в парламента?

- Един много съществен, дори съдбовен проблем е демографската криза. Ако съдебната реформа е въпрос на близко бъдеще, то отрицателният прираст на нацията ни е бомба със закъснител. Ние се нуждаем от спешни законодателни мерки, които да гарантират че след век няма да изчезнем като българи. Държавата трябва да увеличи финансовата помощ за двойките с репродуктивни проблеми, да подкрепи българското семейство, за да имат българите мотив да създават и отглеждат тук децата си. Необходими са сериозни данъчни облекчения за родителите, включително семейното подоходно облагане, което да се изразява в данъчни отчисления, подобно на признатите разходи при свободните професии, а не чрез фиксирането на конкретни суми, както предлага една от досега управлявалите ни партии. Защото покупателната стойност на сумата за едно дете – 300 лв, както те предлагат – днес може да е висока, а след година твърде ниска. Затова сериозна партия като „Републиканци за България“ не популистки не предлага конкретни цифри, с които ще бъдат повишени заплатите и пенсиите, а борави с проценти и предлага работеща икономика. Стабилността на малкия, средния, семейния и микро-бизнеса гарантира и стабилност на обществото, както и повишаване на пенсиите. Ако наистина следваме правилата на пазарната икономика, не трябва да превръщаме държавата в основен донор на всички сфери от общественото битие. Иначе има опасност да влезем в дългова спирала, която ще тегне и върху правнуците ни.