Интервю с водача на листата на „Републиканци за България“ за  23-и МИР София за „Фокус“

- Г-н Благоев, какви са целите на Републиканци за България на тези избори?

- Целите на Републиканци за България и на тези избори, както и на предишните избори, са отразени в нашата предизборна програма и тя е сведена и обобщена в нашия слоган „За държава с правила“. Какво означава това? Това означава всички ние да бъдем равни пред закона. Това означава спешни, наложителни реформи в съдебната система, така че наистина да бъде установено върховенството на закона. Но държава с правила означава също така ние да осъзнаем и нашата лична отговорност в тази държава. Не на последно място, държава с правила означава България да остане на пътя, който е избрала през 2007 г., а именно нейната евроатлантическа ориентация и сигурност, защото все повече виждаме как българското общество е манипулирано по посока на една уж суперсила от Изток за това, видите ли, колко някога е било добре, когато ние сме били в добри отношения. Ние не сме против добрите отношения с Русия, но ние сме за един абсолютнен разум в нашите взаимоотношения, особено с Русия, която се управлява в момента от Путин. Нека не се заблуждаваме – Русия има своите интереси на Балканите. България не знам колко е сред тези приоритети, но България винаги е била потърпевша от руските интереси на Балканите. Нашата сигурност в момента е в Обединена Европа – именно там трябва да си останем. Всички онези популисти, които ни говорят, че едно излизане от Европейския съюз ще ни донесе цветя, звезди, рози и т.н., според мен целят едно и единствено – да влязат в парламента и да изманипулират хората. Републиканци за България сме категорични, че нашия цивилизационен избор е Обединена Европа. 

- Според вас кои са най-слабите звена в България в момента? На какво трябва да се обърне внимание и каква ще е вашата лична кауза, на какво ще обърнете внимание? 
- Много са слабите звена, защото 30 години след демократичните промени за съжаление ние тъпчем на едно и също място. Даже виждам определен регрес ако искате по отношение на свободата на медиите, макар че това, формално погледнато, не е най-същественият проблем в едно общество, поне за една голяма част от обществото. А всъщност не е точно така, защото когато имаме истински свободни, независими медии, когато имате прозрачност в тяхното финансиране, когато имате прозрачност как се избира генерален директор на една обществена медия, която се финансира от обществото чрез държавата, тогава вие ще имате сигурност за обществото, защото тази обществена свободна медия ще ви гарантира, че вашият личен проблем или вашият групов проблем, вашият регионален проблем ще може да намери адекватно отражение в медиите и съответно да получи това разрешение, което е необходимо. Едно от нещата и големите слабости наистина на българското общество са независимите медии, на които ние не знаем собствениците, медиите, които виждаме, че продължават да манипулират общественото мнение, особено сега, покрай изборите. Големият проблем, разбира се, е съдебната реформа, големият проблем е икономическата криза. Всички са се вторачили в момента – и разбира се, това е част от политиката на служебното правителство – да се разкриват далаверите на големите риби. Само че какво прави обикновеният човек, който има куража, защото той е кураж в нашето несигурно време, абсолютно неадекватно от гледна точка на законодателство и на близка прогнозируемост, икономическа, да се занимава с дребен, среден, с макробизнес – с тези хора какво се случва? Някой за този един месец изнесе ли данни колко от тези хора, които се занимават с дребен и среден бизнес, са получили държавните дотации, които ни проглушиха ушите, че покрай Ковид пандемията всеки, който се занимава с такъв дребен бизнес, ще получи съответната държавна помощ? Защото нашата информация и това, което виждаме от контактите с наши симпатизанти, с хора из страната, е, че една много малка част от хората на дребния и средния бизнес са получили до този момент държавната субсидия, обещана от правителството на ГЕРБ. В момента служебният кабинет нищо не говори за това и това е една от големите слабости, защото едно стабилно общество се гради на базата на своето гражданско общество, а в основата на едно добро гражданско общество не е само най-богатата класа и мнозинството бедни хора, а една стабилна средна класа. Именно това е един от акцентите на ПП „Републиканци за България“ в нашата нова предизборна кампания, както и досегашната ни, разбира се – стабилност за средната класа в България. Един много голям проблем в България също е електронното управление. Много се говори за това нещо. То, ако искате, е в контекста и на този голям геополитически проект, наречен „Триморие“ или „Три морета“, който е хубаво да обясним на нашите слушатели, че не става въпрос „България на три морета“, а става въпрос за един икономически проект, който е свързан и със сигурността, който обхваща страни от Прибалтика до Адриатика и Черноморието, включително и България, и който е свързан в немалка степен и с недоразвитото електронно управление у нас. Това има отношение не само към нашата пълноценна интеграция в Европейския съюз, но то има отношение ако щете и към всеки един от нас като обикновен гражданин. Защото при едно адекватно електронно управление първо се снижава възможността-прагът, този критичен праг вие да може да изпаднете в корупционна схема на едно елементарно ниво. И ще дам пример: в предишната кампания разговаряхме с човек, който се опитва да сложи табела на своята фирма, която табела трябва да отговаря на съответните изисквания. Служителката в общината казва, че тя няма да даде разрешение, ако табелата не се поръча в еди-коя си фирма, с която очевидно тази служителка в общината има връзка. Продавач в зеленчуков магазин – всяка година този човек трябва да ходи да подава документи за своите сергии, които изнася на тротоара пред магазина си. Това не може ли да стане по електронен път, за да се спести първо време, особено сега, в пандемията, когато е хубаво да ограничаваме контактите си? И от друга страна, едно електронно управление, пак казвам, ви лишава от „удоволствието“ вие да контактувате с един корумпиран чиновник. Едно електронно управление, ако щете, ще доведе и до чувствително снижаване на чиновническата маса, защото ние имаме изключително опасен прецедент през последните 10 години и той става все по-видим – управляващата класа, управляващата партия увеличава неимоверно чиновническия апарат и съответно този чиновнически апарат, за да си подсигури хляба, ще гласува за тези, които са му осигурили определените доходни места. Този чудовищен размер на скрити взаимоотношения е много видим в провинцията, където много често основният работодател са общините. И там, ако не гласуваш за дадения кмет от дадената партия, ти си обречен на безработица. Ето по този начин едно въвеждане на адекватно електронно управление, от което ние все още сме много, много, много далече, ще допринесе за истинската демократизация в България. 

- Бих искала да се върна на темата за обикновения човек – вие го споменахте. В този смисъл, по ваши наблюдения – какво е настроението на народа и на гласоподавателите? Факт е, че всички в момента сме изнервени от Ковид кризата, политически също не сме много стабилни. Ще продължи ли тази настройка за нещо ново, за промяна или може би страхът от промяната в крайна сметка ще надделее? 
- Напротив, ние трябва да живеем винаги с надеждата, че предстои нещо по-добро. Разбира се, то не може да стане с магична пръчица. Която и партия да спечели мнозинството в парламента, ще бъде първо много трудно, защото очакванията са естествено, че няма да може никой да състави самостоятелен кабинет, винаги ще трябва да се говори за коалиции. Т.е. тук ние пък трябва да свикнем на коалиционна култура и на диалог, защото виждаме как в един Израел имаме правителство, и то поредни правителства от осем партии, така че не е болка за умиране, както се казва. За съжаление има една апатия сред българското общество, не само поради Ковид кризата, ами на никой не му е приятно да си съсипва лятото, да слуша предизборните кампании. И тук е големият ни упрек към предния парламент, защото все ми се струва, че имаше възможност в тази ситуация да се състави правителство, така щото да не се харчат безсмислени средства за избори, а да се потърси възможност наистина България да се стабилизира. Това, което прави служебният кабинет в момента, можеше да се намери начин да го направи едно легитимно правителство, излъчено от парламента. Наистина ние все по-малко като политици си даваме сметка как живее обикновеният човек. И затова, когато аз още преди да започне предизборната кампания заявих, че една от моите лични цели и лични мотиви ще бъде политика от холандски модел, в който премиерът отива на работа с колелото си. Точно дясноориентирани представители на партии и журналисти ми се подиграха, че едва ли не аз искам да наложа модела „Рюте“. Ами, докато продължаваме по този начин да разсъждаваме, малкият човек ще ни бъде само в полезрението, когато има избори, за нас той ще бъде електорална единица, но няма да бъде личността със своите проблеми, които ние като политици сме призвани. Очаквах от предния парламент, макар, въпреки краткото му съществуване, да си бяха замразили заплатите – това, което аз също го заявих като моя лична кауза и се споделя и от повечето членове на „Републиканци за България“. Не може в тази криза, в сума ти неизплатени помощи за бизнеса депутатите да получават тези заплати. Поне едно замразяване за една година, снижаване с 10%, лишаване от определени доходи на депутатите ще бъде едно много добро послание, че българският парламент разсъждава и мисли солидарно с цялото българско общество, което, пак казвам, не е само прослойка от богати хора.

В този контекст, има ли шанс 46-то Народно събрание да последва съдбата на 45-то? 
Имам тези опасения, макар че виждам политическите формации, които получиха по-голямата част от доверието на българските избиратели, че може би са готови да съставят правителство. Въпросът обаче е, ако са готови сега, защо не бяха готови преди. И ако наистина не се състави правителство, не е изключено ние наистина ноември месец да имаме избори 2 в 1, т.е. президентски избори и нови парламентарни избори. Но пак казвам, все ми се иска това да не се случва, защото това са нови разходи и мисля, че отиваме в една тотална апатия на българското общество, която не вещае нищо добро. Защото използвам вашия уважаван ефир, за да призова всички слушатели на Радио „Фокус“ – гласувайте, на всяка цена гласувайте, защото колкото по-голяма е активността ни и на тези избори, а за съжаление на предните тя не беше на желаното ниво, токова по-голям е шансът в парламента да влязат хора неопетнени, необременени със задкулисието, за да може наистина България полека-лека да тръгне напред, така, както на нас ни се иска вече 30 години. За съжаление аз виждам наистина един регрес. В началото имаше много по-голям ентусиазъм, много по-голяма надежда в обществото. Сега вече песимизмът сякаш все повече доминира и в немалка степен вина за това има досегашната политическа класа. 
Да се надяваме, че до 11 юли нещата ще се активизират. Благодаря ви много за отделеното време. 
Благодаря и аз. Да призова отново нашите симпатизанти – бюлетината е №21. Така че Републиканци за България сме наистина гарантът на българското общество за сигурността на България в европейското семейство. Благодаря ви за удоволствието за този разговор.