Владимир Перев, Скопие 

Македонските избори дойдоха и отминаха, а като тъмен облак от източната страна се насрочват нови избори и се получават нови и нови разногласия както между власта и опозицията, така и между членовете на правителството. България е твърде заета със себе си и собствените си проблеми, за да може някой там да се тревожи за

мястото и правата на македонските българи в собствената им държава, Македония

 Ако „проблемът“ за националната идентичност на Гоце Делчев не беше възникнал, Македония щеше да бъде напълно забравена от българската политика. И най-отговорни за това са "македонците", тези, които по всякакъв начин искат да присвоят Гоце Делчев и да забият клин в сърцето на българския етнос, не тук в Македония, а в самата българска етническа и държавна територия.

Проблемът с цар Самуил е решен по някакъв начин, но никой тук не знае как е решен. Всички са доволни от решението, поне така казват, а „хитрият муртинец“, както тук наричат македонския премиер, се усмихва самодоволно и не казва нищо, все едно„той не е от тук“. Никой не видя нито един лист хартия от решението за Самуил, никой не знае за какво и как са се съгласили историците от историческата комисия и не е ясно как е възможно всички да са доволни от решението. Известно е, че македонците не са доволни от нищо, когато става въпрос за отношенията с българските им „братя“ или евентуално „братовчеди“.

Сега е ред на "нашия" Гоце и 

някой някъде подготвя някаква нова подлост

Историята, че Гоце бил и македонец, и българин, че се е обявил за българин, но се е почувствал македонец, е първият акт на отстъпка на българската наука и политика. Ако все още е така, тогава днешните македонци в Република Северна Македония трябва да се декларират като македонци и да се чувстват българи или поне близки до тях. Не е така, всички знаят, че най-близките до македонците са техните сръбски "братя", макар че са братоубийствени, но няма как да станат българи.

Преди македонските избори идеята на Петар Богойески и някои хора около него за взаимно разбиране на хората от двете страни на границата даде известна надежда за решаване на проблема. Тогава той говореше за някакво „взаимно признаване“, а именно българите да признаят македонците в България, а македонците, българите в Македония. Носителят на този„Македонски концепт“ стана любимото лице на онези български политици, които се считат за ясно определени за тяхната националност и националността на македонците в Македония. 

Ето защо авторът на тази концепция се разхождаше из Страсбург и Брюксел, а българските евродепутати (Ангел Джамбаски и Андрей Ковачев) с гордост си правеха снимки с него. „Македонският концепт“ се оказа гнила ябълка в македоно-българската кошница, с опасност да зарази и обезобрази здравите тела на македонската национална тъкан.

Днес тези господа никакви ги няма, за да се снимат или поговорят с Богойески за "нашата концепция". В интервю си, дадено за македонския портал Pozitiv.mk от 18.08.2020 г., Богойески ще каже ясно следното: 

„Отдавна работя за подобряване на отношенията между Македония и всички нейни съседи, включително България! Обикновено можем да дебатираме с всички, с изключение на българите, нещо което е загадка за мен. Затова тези дни реших да направя социален експеримент - експеримент, използвайки социалната мрежа Facebook, за да предизвикам изкуствено реакция, да проуча и определя факторите, които допринасят за подобен резултат! Няколко дни подред публикувах статуси с провокативно съдържание, основани на историческа истина и оригинални документи, и в същото време проследявах реакциите на граждани от България и Македония, често отговарях с уличен речник, за да засиля реакциите, за да разбера ситуацията. Мислех, че ще отнеме много време, за да се получат по-релевантни данни, но честотата на реакциите от най-високото политическо ниво в България към обикновените граждани беше достатъчна, за да се направят релевантни изводи!
За съжаление българите се провалиха на теста! Има такава доза омраза към нас, македонците, често без аргументи и съответни обяснения, че човек не може да повярва на собствените си очи и уши. Проучих откъде идва мотивът и имам окончателно заключение, че българите живеят в разочарование от миналото, от времето на болшевизма, времето, когато са живели много по-бедно и с по-лошо качество от македонците, което предизвика дълбоко разочарование, което с годините прерасна в непоносима омраза към нас. Оттук е и невъзможността за рационализиране на отношенията между нашите две страни“.

 Оттук нататък всичко е ясно. екскурзиите на Джамбаски и Ковачев с „Концепцията ...“  из европейските институции се оказаха пълен провал, а исхарчените пари за тези екскурзии сякаш бяха хвърлени във Вардар. От всички Красимир Каракачанов се оказа най-забавният. Той прие въпросния концептуалист с почести в офисите си, а Богойески се яви с българските си документи на входа на българското министерство на отбраната, там „младото и симпатично момче“ бе снимано от камерите на охраната на МО. Записите от камерите разказват как той влиза и как висши български служители от разузнаването и контраразузнаването се поздравяват, че са постигнали някакъв успех, че „ето един от техните, премина при нас“ и при това е от известното Крушево.

Изявленията на Каракачанов относно етническата принадлежност и националността на „нашия Гоце“ са необичайни и меки. Те ми звучат някак много модерно, „концептуалистично“, сякаш се усеща влиянието на „македонските“ ветрове в българската политика.

Започваме да мислим, че министър Екатерина Захариева е сред онези малцина, които имат точно и ясно мнение по отношение на македоно-българските интереси в момента, някак си не е обхваната от ветровете на „концептуализма“ и левичаренето като за световно!
Петър Богойески загуби изборите, но българската политика постигна нов успех; чрез него тя успя да минимизира единствената национална партия "Граждански демократичен съюз" (ГДУ) и да я постави на македонските политически и финансови маргини. ГДУ наистина получи повече гласове от концептуалистите, но недостатъчно, за да стане парламентарна партия или поне партия, финансирана от бюджета на Република Северна Македония. Заев инкасира тези гласове за своя сметка. Дори „пробългарската“ ВМРО-Народна партия на Любчо Георгиевски отиде при него. 

Тези дни, докато се провежда дискусията за „нашия Гоце“, Зоран Заев отново се усмихва, топло, по муртински, казва, че ще се съгласим, но не казва как. Неговото войнство разпространява тезата в европейските институции, че „той  сътрудничи, но „клетите“ българи му правят меморандуми“ и други подобни. В Македония няма кой да говори и 

македонската пропагандна машина работи на високи обороти

 Очаква се Гоце да „падне“, а след това ще падне всичко, цялото Средновековие и цялото Възраждане. Българската нация ще остане гола, лишена от своето нищожество и представена чрез Вълко Червенков, Димитър Благоев, Цола Драгойчева и някои други икони на съветизацията на България и съветската / руската окупация на страната. Дори Георги Димитров ще бъде направен "югославски македонец" като последна въздишка на облекчение в убитата българска национална тъкан. Тогава българите могат само да отидат до гроба на бай Тошо и да го помолят да поднови българските стремежи за 16-та съветска република. Някъде там горе, те вероятно са заедно с Брежнев и този път желанието им може да се сбъдне, знам предварително, че Путин силно го подкрепя.

Тези дни на път за вкъщи спрях на кея на Вардар, за да поговоря с някои „по-стари и по-нови македонски българи“. Познаваме се отдавна, заедно сме преминали през борби и избори. Те единодушно казват, че ако „нашия Гоце“ бъде приет и като македонец, и като българин, те ще отидат в бъгарското посолство за да поискат среща с посланика и 

да върнат българските си паспорти

 Разговорът беше разгорещен, но трябва да се каже, че всички бяха малко под въздействието на алкохола, по-просто казано, малко пияни. Знам, че утре ще бъдат трезви и може би ще мислят по различен начин, сутринта е лек за пияния ум. Въпросът е само дали има лек за ирационалността в българската национална политика.