Анализ на Turkish Minute

Увеличаването на медийните публикации и коментарите в социалните мрежи, свързани с Неджметин Билал Ердоган – по-малкия син на президента Реджеп Тайип Ердоган, подклажда твърденията, че близкото обкръжение на държавния глава се опитва да нормализира идеята за фамилно наследяване на властта.

44-годишният Билал Ердоган не заема изборна длъжност и не е част от президентския кабинет. Въпреки това той все по-често се превръща в обект на политически дебати, тъй като се наблюдава промяна, призната както от критиците, така и от неговите поддръжници, макар и тълкувана по различен начин, се казва в анализ на „Turkish Minute“.

Критично настроени анализатори и множество потребители в социалните мрежи посочват, че изявленията на Билал Ердоган вече се разпространяват значително по-бързо в турското медийно пространство – с повече статии, видеоклипове и благосклонно отразяване, което го представя като национален политически фактор, а не просто син на президента.

Публичният му профил съчетава дейност в гражданския сектор, младежки и образователни мрежи, както и периодично участие в скандали, които попаднаха в международните медии още след корупционните разследвания от декември 2013 г., разтърсили турската политическа сцена.

Името на Билал Ердоган доби международна известност през февруари 2014 г., когато в интернет се появиха записи, за които се твърдеше, че съдържат разговор между тогавашния премиер Ердоган и сина му, в който президентът настоява големи суми пари да бъдат изнесени от дома. Контекстът създаде впечатление, че целта е да се избегне залавянето на Билал с големи количества кеш, какъвто сценарий се разигра с други официални лица и синове на министри на 17 декември 2013 г.

Записите се появиха след полицейски обиски в домовете на ключови фигури от обкръжението на Ердоган в рамките на антикорупционно разследване, водено от истанбулски прокурори. На 25 декември един от тях разпореди задържането на Билал Ердоган – безпрецедентна заповед, която беше пренебрегната от полицията по нареждане на вътрешния министър, в открито нарушение на закона.

Впоследствие делата бяха прекратени, след като правителството извърши чистки сред полицаи и прокурори, замесени в разследванията, определяйки операцията като опит за преврат. В турския политически речник този период остава известен като „разследванията от 17 и 25 декември“.

Заповедта за задържане и изтичането на записи обвързаха името на Билал Ердоган с наратив за корупционна мрежа около президента, подкрепяна от най-близкото му семейство.

През 2015 г. Билал Ердоган отново попадна в международните новини по време на острото напрежение между Турция и Русия, след като Анкара свали руски военен самолет край сирийската граница. Руското министерство на отбраната тогава заяви, че разполага с доказателства, че турското ръководство и семейството на президента са се облагодетелствали от нелегална търговия с петрол от територии, контролирани от „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. Билал Ердоган отрече обвиненията, а турското правителство също ги отхвърли, като президентът заяви, че ще подаде оставка, ако бъдат доказани. Въпреки това не беше образувано наказателно дело, но случаят залепи втори международен скандал около името му.

Италианско разследване

През 2016 г. Билал Ердоган стана обект на разследване в Италия по подозрения за пренасяне на пари в брой с цел пране на средства, докато е учил в Болоня. Президентът Ердоган публично разкритикува разследването и предупреди за възможни последици за двустранните отношения, което предизвика остра реакция от тогавашния италиански премиер Матео Ренци, който подчерта, че италианските съдии се подчиняват на конституцията, а не на турския президент. Делото по-късно беше прекратено, но за критиците в Турция то затвърди убеждението, че семейните интереси на Ердоган често се превръщат в държавни.

Случаят от 2023 г. в САЩ и Швеция

През юни 2023 г. Ройтерс съобщи, че антикорупционни органи в САЩ и Швеция разглеждат сигнал, описващ план за изплащане на десетки милиони долари под формата на подкупи от шведско подразделение на американска компания, ако Билал Ердоган съдейства за осигуряване на доминираща пазарна позиция в Турция. В публикацията се твърдеше, че са обсъждани механизми за насочване на средства към институции, свързани с него. Чрез адвокатите си Билал Ердоган отрече всякаква вина, а турските власти и проправителствени медии определиха материала като дезинформация. По-късно турски съд разпореди премахването на статията, но Ройтерс обжалва решението.

Този случай отново изведе темата за наследяването, тъй като докладът описва Билал Ердоган като фигура, възприемана от някои инвеститори като „пазач на портата“ към президента, въпреки липсата на официална държавна позиция.

Фондациите и влиянието

Билал Ердоган е активен основно чрез фондации и младежки програми, извън пряката изборна политика. Критиците му твърдят, че тези организации действат като канали, свързващи проправителствени мрежи с образование, общежития, стипендии и бъдеща заетост.

Сред най-често споменаваните са Фондацията за младежта на Турция (TÜGVA) и Фондацията за младеж и образование на Турция (TÜRGEV). TÜGVA, основана през 2014 г., отдавна се асоциира публично с Билал Ердоган. TÜRGEV, създадена по времето, когато Реджеп Тайип Ердоган е кмет на Истанбул, управлява общежития и образователни програми и често е описвана като контролирана от президентското семейство.

В САЩ фондацията Turken, базирана в Ню Йорк, е създадена съвместно от TÜRGEV и фондация Ensar и заявява, че предоставя жилищни и образователни възможности за мюсюлмански студенти. Проектите ѝ предизвикаха политически дебати в Турция и международно внимание относно финансирането и влиянието ѝ зад граница.

Изтекли документи и разследвания, свързани с TÜGVA, засилиха критиките, че фондацията функционира като механизъм за политически протекции, включително чрез вътрешни списъци за назначаване в държавни институции.

Повече видимост – повече спекулации за наследник

Критиците отбелязват промяната в медийното представяне на Билал Ердоган – от фигура, свързвана основно със скандали, към публичен говорител, чиито изяви в сферата на младежта, образованието и културата се разпространяват целенасочено. Според тях дългогодишното концентриране на властта около президента създава проблем с наследяването вътре в управляващия лагер, където различни групи се борят за контрол върху партията, администрацията и икономическите мрежи.

В този контекст фамилен наследник се разглежда като възможност за запазване на статуквото и защита на съществуващата властова конфигурация след оттеглянето на лидера.

Журналистът и опозиционен депутат Ахмет Шък твърди, че серия от разследвания и арести в проправителствените медии се възприемат в Анкара като част от борба за наследството на властта. По думите му натискът срещу телевизионния водещ Мехмет Акиф Ерсой, арестуван миналата седмица по обвинения за употреба на наркотици, се тълкува като сигнал към потенциални съперници в момент, когато разговорите за „епохата след Ердоган“ се засилват и името на Билал Ердоган се споменава все по-често.

Въпреки че Билал Ердоган не е обявявал политически амбиции и по-рано заяви пред руската агенция ТАСС, че не желае да става президент и се фокусира върху неправителствена дейност, дебатът за бъдещето на турската властова система продължава. Въпросът дали републиканската структура на страната може да устои на династичната логика под натиска на една доминираща фамилия остава все по-актуален. | БГНЕС