Гръцки учени: В споразумението за цар Самуил процедурата не е спазена

Докато София и Атина се подготвят за официалното предаване на останките, идентифицирани като принадлежащи на българския цар Самуил, в гръцкия регионален печат се появиха остри възражения срещу договорката между Гърция и България

В публикации от 2 октомври Rthess, Thraki.com.gr и Voria представят критики от Драмския митрополит Доротей и от Съюза на гръцките археолози. В центъра на възраженията стоят два въпроса – какво получава Гърция срещу предаването на останките и спазени ли са законовите процедури.

„Споразумението ни ощетява“

„Споразумението с България за размяната на свети реликви ни ощетява“ – това е категоричният извод, изведен още в заглавието на Rthess в интервюто с Драмския митрополит Доротей.

Според митрополита проблемът е не само в броя на върнатите от България 48 реликви. Той поставя под въпрос самата логика на договореността, тъй като Гърция предава останките, които имат най-голямо значение за българската страна – тези, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил.

Доротей твърди, че от района на Сяр, Драма и Кавала са били изнесени значително повече църковни и културни ценности. По думите му при сегашната договореност Атина се отказва от важен инструмент за бъдещи преговори за връщането на други реликви.

„Даваме на българите най-ценното, което те претендират“, е позицията, цитирана от Rthess.

„Много беден“ резултат

Сходна позиция представя и Thraki.com.gr. Изданието публикува отделно интервю с Доротей под заглавие: „Митрополитът на Драма: Резултатът от споразумението е много беден – грешка е и размяната с костите на Самуил“.

Митрополитът заявява, че местните църковни структури не са били предварително информирани за преговорите. „Ние научихме от сайтовете“, казва той, според публикувания разговор.

В интервюто Доротей посочва конкретни количества културни ценности, които според него са били отнети от манастири в региона. За манастира Икосифиниса той говори за 800 реликви и 430 ръкописа. Тези числа са представени като негови данни и оценки, а не като независимо установен от изданието баланс на културните ценности.

Критиката му получава допълнителен регионален контекст чрез споменатата от Thraki.com.gr позиция на Митрополията на Ксанти. Така спорът вече не изглежда ограничен до един духовник, а се вписва в по-широка реакция на църковни среди в Северна Гърция. 

Археолозите: „Нито една от законовите процедури“

Още по-различен е характерът на критиката, публикувана от Voria. В своя материал изданието цитира Съюза на гръцките археолози със заглавие: „Не е следвана нито една от законовите процедури за размяната на останките на Самуил“.

Тук спорът се измества от въпроса дали договореността е справедлива към въпроса дали тя е извършена по установения ред.

Археолозите поставят въпроси за необходимостта от участие на компетентните археологически институции и за решенията, свързани с преместването на антропологичен материал, произхождащ от археологически разкопки. Поставя се и въпросът за ролята на Музея на византийската култура в Солун, където останките са били съхранявани.

В позицията си Съюзът говори за „политическа инструментализация на археологическите находки и от двете участващи страни“. 

Два различни спора

Трите публикации от 2 октомври очертават две различни линии на критика. Църковната е насочена към съдържанието на споразумението – броя и характера на върнатите реликви и предаването на останките на Самуил. Археологическата поставя въпроса за процедурата и статута на антропологичния материал.

Тези позиции контрастират с официалното представяне на договореността като историческо културно споразумение между България и Гърция.

На 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун предстои официалната церемония по предаването. Именно там трябва да бъдат подписани съответните протоколи, а върнатите от България 48 предмета ще бъдат представени пред публика.

Така ден преди събитието гръцкият регионален печат показва, че около споразумението вече има публичен спор. За Атина то е акт на културно сътрудничество и взаимно предаване на ценности. За част от църковните и археологическите среди обаче остават въпроси – за равнопоставеността на договореността, за съдбата на други реликви и за начина, по който е взето решението за предаване на останките, идентифицирани като тези на българския средновековен владетел./БГНЕС