Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис започва тази седмица европейска обиколка в търсене на инвестиции за южната ни съседка. В Париж и Берлин той ще търси подкрепа за радикални промени в икономическия сектор, и също така ще съгласува политиката спрямо Анкара. Срещите на Мицотакис с германския канцлер и френския президент е програма по възстановяване на доверието към Атина за устойчива стабилност на икономиката. Потенциалните инвеститори все още са предпазливи, а Гърция се нуждае изключително от инвестиции, които да стимулират икономиката и в същото време да осигурят нови работни места.
„В началото на следващия месец правителството ще внесе закон за стимулиране на чуждестранните инвеститори и опростяване процедурата по лицензиране“, съобщи Мицотакис. От Париж вече пристигна официално изявление на френското президентство, в което се посочва, че „както в годините на кризата, така и сега Франция продължава да подкрепя Атина“. Вероятно тази подкрепа ще се усети като нови френски инвестиции. Акцент в срещата с канцлера Меркел също ще е икономическата подкрепа, но ще бъдат засегнати и други теми. Гръцката дипломация отново е в повишена готовност от провокациите на Анкара в Източното Средиземноморие. Газовите сондажи на турски кораби в икономическата зона на Кипър принуждава Атина да съчетае в детайли своята политика с Париж и Берлин.
След като получи гаранции за подкрепа от стратегическите европейски партньори, Мицотакис ще представи пред гърците плана на правителството за повишаване на средните и ниски доходи, които бяха катастрофално засегнати от финансовата криза.
Кириакос Мицотакис
В Париж и Берлин той ще търси подкрепа за радикални промени в икономическия сектор
Фактор Фактор
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.