Скопие може да се окаже изправено пред избор – Велика България или Велика Албания, пише порталът Greek City Times в материал, представен focus без редакторска намеса.

Преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС бяха блокирани поради настояването на България съседната държава да спре да присвоява история и да признае, че говори на български диалект.

Въпросът обаче ескалира наскоро, когато българският министър на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че Северна Македония може да стане член на ЕС, само ако стане част от България или албанска провинция.

На практика Каракачанов даде избор на вземащите решения в столицата на Северна Македония Скопие - Велика Албания или Велика България. В отделен инцидент Каракачанов каза през октомври миналата година пред Скопие:

„Ако внезапно сте решили да създадете нова националност, направете ни услугата да не крадете българската история и освен това, като фалшифицирате историята на България чрез култивиране на чувство на омраза към България, българите и каквото и да било българско“.

Това е по отношение на сложния въпрос за идентичността в Северна Македония, населението на която някога са се идентифицирало преобладаващо като българско, а по-малко население се е определяло като сръбско. Те обаче бяха подложени на пропагандата на режима Тито в Югославия да приимат македонска идентичност.

Това служи за три цели:

За да отслаби пробългарските настроения в региона, тъй като хората преди съществуването на Социалистическа Югославия са искали да се съберат с България;

Да създаде претенция за големия гръцки пристанищен град Солун, който е объркващо разположен в гръцкия регион Македония, в който се намира 90% от Древна Македония (само 10% в Северна Македония).

Това беше част от политиката на „силна Югославия, слаба Сърбия“. Сръбската православна църква имаше голямо влияние в Социалистическа република Македония. Привързаността към Сърбия беше отслабена чрез изобретяването на канонично непризната Македонска православна църква, която обяви автокефалия от Сръбската православна църква през 1967 г.

Като част от изграждането на нова македонска идентичност, югославските учени през 1945 г. започват да правят промени в българския език и го наричат македонски.

Те също така изградиха нова историческа хронология, която твърди, че хората от Социалистическа република Македония имат обща история с древногръцки фигури като Александър Велики и средновековни български фигури като цар Самуил, чието прозвище е „Български“.

След като днешната Северна Македония получи независимост от Югославия през 1991 г., тя даде приоритет на консолидирането на македонска идентичност. Това влоши отношенията със съседна Гърция в продължение на десетилетия. Атина и Скопие се примириха с подписването на Преспанския договор от 2018 г. Гърция прие името на страната като Северна Македония в замяна на отказа на Скопие от териториалните претенции срещу Северна Гърция и призна, че древните македонци са гърци, а въпросът с България остава нерешен.

Първият министър на външните работи на сега Северна Македония Денко Малески каза миналата година:

„Минахме времето, когато македонската история беше защитена от мощната Югославска федерация и можеше без натиск избирателно да избира градивните елементи на македонската нация и можеше да зачеркне „български“ и да напише „македонски“.

Малески не е единственият в Северна Македония, който признава българската си идентичност, като някои академици и политици също опровергават историческия ревизионизъм и пропагандата от югославската ера.

Всъщност, дори влиятелен влогър в YouTube заяви в канала: „Храниха ни с комунистически лъжи. Не сме македонци, българи сме“.

Манията на Скопие да поддържа пропаганда от югославската епоха допринася за вътрешния колапс на страната. Конфликтът през 2001 година стана повод албанци от Косово да нахлуят в някои части на Северна Македония, където да продължат делото си за създаване на Велика Албания, макар че в крайна сметка се провалиха.

Гърците винаги са предупреждавали Скопие, че даването на приоритет на историческия ревизионизъм ги отвлича от реалната заплаха - разпадането на страната им от албанските сепаратисти, концентрирани в северозападната част на страната.

Албанците, които представляват над 25% от населението, сега контролират Министерството на финансите. Освен това последните 100 дни от мандата на министър-председателя ще бъдат дадени на албанец.

Според доклад на Gallup Balkan Monitor от 2010 г. 53% от албанците в Северна Македония подкрепят Велика Албания, спрямо 44% през 2008 г. и 52% през 2009 г. 11 години след доклада, въпреки че няма официални данни, може да се очаква тази бройка да е дори по-висока

Поради тази причина Каракачанов предупреди Северна Македония, че тя ще стане част от Велика Албания или Велика България, а може би дори и от двете.

Тъй като Скопие продължава да твърди, че техният език не е български диалект и че историческите герои като цар Самуил Български всъщност са били македонски, а не български, албанците увеличават политическата си мощ.

Освен това албанците многократно показват, че са готови да използват насилие, за да постигнат Велика Албания.

Българските военни лидери вероятно признават, че в даден момент в бъдещето ще избухне конфликт в съседната държава, ако албанците не могат да постигнат раздяла с политически средства. Подобен конфликт може да оправдае българска военна намеса.

Това не е неправдоподобно, тъй като преди три години северномакедонците имаха териториални амбиции срещу Гърция, но сега гръцките военновъздушни сили охраняват въздушното си пространство под мандат на НАТО.

Ако в Северна Македония избухне гражданска война, няма да е невъзможно да си представим, че България ще се намеси, въпреки трудните си отношения със Скопие, каквито някога е имала Гърция, и по този начин ще има фактически контрол над страната, точно както Гърция сега контролира нейното въздушно пространство.

Изборът между Велика Албания и Велика България може да се превърне в труден избор, който Скопие може да се наложи да направи, ако продължават да поддържат пропагандата от югославската епоха и историческия ревизионизъм срещу България, вместо да се изправят пред истинската заплаха за териториалния им суверенитет - албанския сепаратизъм.