Броят на популистките лидери по света е спаднал до 20-годишно дъно след поредица от победи на прогресивните и центристките партии през последната година, сочи анализ на Института "Тони Блеър", според който броят на хората, живеещи под популистко управление, е намалял с 800 000 души за две години.

В изследването се твърди, че 2023 г. може да се окаже също толкова решаваща за популизма, тъй като в Турция и Полша ще се проведат решаващи избори, пише „Гардиън“. Тези два вота могат да доведат до падането на две от най-влиятелните популистки правителства в света, като това може да наложи разделените опозиционни партии и в двете страни да формират по-ясни коалиционни програми, отколкото са успели досега.

От популистите, които загубиха властта, бразилецът Жаир Болсонаро и словенският лидер Янез Янша бяха победени на сравнително близки по резултати избори през 2022 г., а Родриго Дутерте от Филипините беше ограничен до един мандат и не можа да се кандидатира за преизбиране. В Шри Ланка Готабайа Раджапакса беше изгонен от поста си от протести.

В доклада се посочва, че в началото на 2023 г. 1,7 млрд. души са под управлението на популистки лидер, докато през 2020 г. те са били 2,5 млрд. души. В него се казва, че популизмът както вляво, така и вдясно се определя от две твърдения - че "истинският народ" на дадена страна е вкаран в морален конфликт с "аутсайдери" и, второ, че нищо не трябва да ограничава волята на "истинския народ".

В доклада се казва, че голяма част от спада на популизма е настъпил в Латинска Америка, особено с поражението на Болсонаро в Бразилия, но също така и с избирането на поколение умерени леви в цяла Латинска Америка, които "се отрекоха от популистката реторика и се съсредоточиха върху прогресивните икономически и социални права, а не върху историческия фокус на популистката левица върху индустриалната национализация".

В доклада се отбелязва също, че на междинните избори в САЩ мнозинството от кандидатите, подкрепени от Доналд Тръмп, които изповядваха десен национализъм и конспиративни теории, не успяха да бъдат избрани и се представиха по-слабо от умерените.

"След като победиха няколко умерени републиканци в първичните избори в колебаещите се щати, кандидатите на Тръмп след това загубиха повечето от тези състезания през ноември, което струваше на републиканците контрола над Сената и няколко губернаторски поста. Най-вече те загубиха всички избори на щатско ниво за длъжности, свързани с администрирането на изборите в колебаещите се щати", се казва в доклада. "Докато Конгресът блокира усилията на Тръмп да отмени изборите през 2020 г., американските избиратели блокираха усилията на неговите последователи да администрират бъдещите избори през 2022 г."

Но докладът предупреждава, че това поражение на тръмписткия отказ от демокрация може да не означава дългосрочно поражение на културния популизъм в САЩ.

Докладът дефинира популизма най-общо в три категории: културен популизъм, който има десен етнонационалистически призив; социално-икономически популизъм, който се харесва на тези отляво; и анти-естаблишмънт популизъм, който се фокусира върху атаките срещу елитите.

Според доклада културният популизъм все още има голямо влияние в политиката на САЩ, независимо от поражението на кандидатите, подкрепени от Тръмп, и съмненията относно перспективите на бившия президент през 2024 г., като се посочват възгледите на Рон ДеСантис, който вероятно ще бъде друг ключов претендент. "Дори ако Тръмп загуби, културният популизъм вероятно ще остане силен в рамките на Републиканската партия", се казва в доклада.

В него се твърди, че останалите примери за популистки правителства по света (7 от общо 11) почти изцяло включват десни културни популисти, за разлика от икономическите или антисистемните популисти.

Културно-популистките правителства обаче трудно формират ефективни правителства, особено когато са изправени пред икономически предизвикателства или сложни въпроси като Ковид, твърди докладът, като посочва, че четири от тях са паднали от власт през 2022 г. - в Бразилия, Филипините, Словения и Шри Ланка.

Докладчиците обаче категорично предупреждават срещу преждевременните твърдения за поражението на популизма, като посочват, че през 2022 г. популистите са били част от коалиции, спечелили изборите в Италия, Израел и Швеция. Марин льо Пен беше победена от френския президент Еманюел Макрон, но нейната партия се представи добре на парламентарните избори. В Обединеното кралство Консервативната партия вероятно ще се изправи пред предизвикателството на популистката дясна партия "Реформаторско обединение", която обеща да издигне кандидати срещу всички партии. Макар че партията на Ричард Тайс едва ли ще спечели място на следващите избори, тя събира около 8% от гласовете, а по-голямата част от тях ще дойдат от недоволни избиратели на консерваторите. Тя би могла да има по-голям успех, ако Найджъл Фарадж, който доведе партията Брекзит до много по-голяма известност, се включи по-активно.

Институтът твърди, че антипопулистките основни партии може да се наложи да признаят, че се нуждаят от различен антипопулистки наръчник, когато са на власт, от този, който се използва от основните партии, когато популистите са на власт. Основните партии трябва да имат ясна и съществена собствена политическа програма и да не се съсредоточават върху негативни кампании срещу популистки претенденти, тъй като популистките претенденти винаги ще твърдят, че основните им проблеми не са достатъчно разгледани от основните политики. В доклада се казва, че основните партии трябва да осъзнаят, че избирателите са все по-уморени от реторични излияния, които пренебрегват проблемите, пред които е изправена дадена страна.

Авторът на доклада, Брет Майер, заяви, че докладът показва тенденция към прогресивен центризъм в редица страни.

"Това до голяма степен се дължи на успеха на прогресивния центризъм над популизма в цяла Америка, тъй като прогресивните левоцентристки лидери замениха старата, популистка левица. Популизмът също така понесе значителен удар на междинните избори в САЩ", каза той.

Но съдбата на популизма може да срещне предизвикателства тази година на изборите в Полша и Турция, където правителството на Реджеп Тайип Ердоган е сериозно застрашено.

"Към края на 2022 г. Турция има най-дълбоките отрицателни лихвени проценти в света, коригирани спрямо инфлацията, а лирата е най-зле представящата се в развиващите се пазари спрямо долара", се казва в доклада, като се предупреждава, че турският президент е готов за конфликти с Гърция или кюрдите, за да възбуди националистическа подкрепа. /БГНЕС