Президентът Александър Вучич, популист, прокремълски авторитарист, чиито политически корени са в крайнодесния национализъм като министър на информацията при покойния сръбски лидер и военнопрестъпник Слободан Милошевич, обяви, че двете скорошни трагични събития в страната - масовата стрелба в основното училище "Владислав Рибникар" в Белград и масовата стрелба край град Младеновац – са "атака срещу цялата страна", пише „Гардиън“.

Британският всекидневник съобщава и за оръжейната амнистия, която беше предизвикана от двете събития. „Гардиън“ отбелязва, че в петък хиляди хора излязоха по улиците на Белград на второто протестно шествие "Сърбия срещу насилието", организирано от опозицията, с искане за оставката на вътрешния министър и прекратяване на това, което мнозина смятат за култура на насилие, разпалвана от медиите и политиците от управляващата партия.

Британският ежедневник пише, че в дълбоко разделената страна, която разполага със смъртоносни оръжия и в която се възхваляват военнопрестъпници, в риалити шоутата по държавната телевизия участват осъдени убийци, а спомените за жестоките конфликти от последните години са дълбоки.

„Мнозина се съмняват дали обещанието на президента да разоръжи страната ще бъде достатъчно. Сърбите са предали повече от 13 500 оръжия.“ - отбелязва „Гардиън“.

През първата седмица от амнистията след масовите стрелби, които шокираха страната и я накараха да се замисли, сърбите предадоха повече от 13 500 оръжия - от пистолети през ръчни гранати до противотанкови гранатомети, както и стотици хиляди боеприпаси.

„Но в една дълбоко разединена нация, залята от смъртоносни оръжия, където военнопрестъпниците са възхвалявани, в риалити шоутата по държавната телевизия участват осъдени убийци, а спомените за жестоките конфликти от последните години са дълбоки, мнозина се съмняват дали обещанието на президента да "разоръжи" страната ще бъде достатъчно“, отбелязва медията.

Вучич обеща двегодишен мораториум върху издаването на нови разрешителни за носене на оръжие, преразглеждане на настоящите разрешителни, повече психологически проверки, 1200 допълнителни полицейски служители в училищата и по-дълги срокове затвор за престъпления с оръжие и незаконно притежание на оръжие.

Вучич обвини опонентите си, че се опитват да използват трагедиите за политически цели, и обяви планове за собствен митинг в края на май. В неделя той заяви, че "скоро" ще се оттегли от поста си на лидер на управляващата Сръбска прогресивна партия, като обеща нови парламентарни избори преди края на септември.

"Съществува традиция огнестрелните оръжия да се съхраняват в домовете, да се предават от поколение на поколение, да се стреля във въздуха по време на празненства", каза Мая Биелош, изследовател в белградския Център за политика на сигурност. "Слабата сигурност в оръжейните заводи и полицейските складове са някои от обясненията. И престъпните мрежи в Сърбия и извън нея."

На фона на трудностите, наследството от войната, ендемичната корупция и високите нива на насилие в обществото, политиката и медиите, експертите отдавна предупреждават, че наличието на толкова много оръжия представлява заплаха.

Зоран Гаврилович, социолог в Бюрото за социални изследвания, заяви, че стрелбата не го е изненадала. "Социалният климат води до това. Имаме общество, в което има насилие. Беше само въпрос на време да избухне." - каза той.

Мнозина обвиняват Вучич, че умишлено поддържа климат на насилие. "Индиректно Вучич е главният виновник - той е този, който създаде тази атмосфера на омраза и всички нападки в неговите медии", каза Мариника Тепич, високопоставен опозиционен политик.

Вучич и неговата управляваща партия редовно унижават политическите си опоненти и чуждестранните си съперници като "мърши", "крадци" и "педофили", а парламентарните заседания са доминирани от груби и агресивни обиди.

"Няма да се излекуваме, дори ако всички оръжия бъдат отнети и всички социопати бъдат вкарани зад решетките, докато съдбата ни се определя от този, който отключи и яхна това зло", написа в Туитър лидерът на опозицията Здравко Понош.

Близо 450 000 души са подписали петиция, призоваваща на две проправителствени обществени телевизии да се отнемат лицензите заради риалити предавания с насилие, които по някои оценки съставляват 60% от програмата им в последно време.

Мафиоти, военнопрестъпници и известни с жестокостта си футболни хулигани редовно участват в сцени, в които се бият жени и се отправят заплахи под дулото на пистолет, а също така и в политически предавания, в които Вучич и неговите съюзници тормозят опонентите си.

"В Сърбия съществува "индустрия на популизма", която има за цел да популяризира Вучич и да очерня неговите опоненти", казва Гаврилович. "Насилието в риалити шоутата служи за легитимиране на агресивния политически речник. Речта на омразата, произнасяна от основните социални и политически актьори в Сърбия и чрез нейните основни медии, се превърна в език номер едно в страната."

Откакто Вучич дойде на власт, Сърбия падна от 54-то на 93-то място от общо 180 държави в Световния индекс за свобода на словото на "Репортери без граници". Независимите медии са постепенно изтласквани, а журналистите - нападани.

Теоретично кандидат за присъединяване към ЕС, страната е разкъсвана между Запада и историческите си политически и икономически връзки с Русия. През миналата седмица Европейският парламент изтъкна няколко пречки пред присъединяването, сред които е и отказът на Белград да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и нежеланието му да признае Косово за независима държава. Проруската реторика от страна на контролираните от правителството медии и държавни служители също не помага на Сърбия.

Виола фон Крамон, германски евродепутат и докладчик на парламента за Косово, заяви, че ключовите въпроси са върховенството на закона, свободата на медиите и отношенията с Косово и с Москва. "Сърбия трябва ясно да покаже, че иска да се присъедини към ЕС", каза тя. "Времето на "седене на два стола" и балансиране между Запада и Русия свърши."

Клемен Грошел, словенски евродепутат, изтъкна липсата на напредък по отношение на независимата съдебна система и медиите, които "не са нито независими, нито обективни".

"Аз съм много песимистично настроен", каза той. "Когато посетих страната след падането на Милошевич, имаше тази положителна енергия. За съжаление тя избледня; няма истинска и честна политическа воля за промени, които да бъдат част от ЕС. Сърбия скоро ще трябва да направи избор." /БГНЕС