Гузност за съзнателна измама – историята с Киевската декларация е повторение на играта с Варшавската декларация

Иван Сотиров

Това което се случи с Киевската декларация не е недоразумение, а продължение на недостойната двойна игра на Румен Радев, която той провежда последователно още от началото на първият си мандат като президент по отношение на руската агресия срещу Украйна. 

На 9 юни 2018 г. в полската столица от президентите на България, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и трите балтийски държави - Естония, Латвия и Литва, както и от парламентарен представител на Чехия (т.нар. група Б9) е приета 

Варшавската декларация за повече присъствие на НАТО на Изток

В текста на документа, подкрепен от българския президент Румен Радев, се съдържа следният ключов абзац с тежки обвинения към Русия: 

"Отбелязвайки с дълбоко притеснение, че Русия продължава дестабилизиращите си действия и политики отвъд границите на НАТО, както и на територията на алианса, заедно с продължаващото изграждане на капацитета й за нападение както в конвенционална, така и в хибридна война, и агресивното й поведение, заплашващо визията ни за единна, свободна и мирна Европа, което в основата си цели да предизвика алианса и нанесе удар на евроатлантическата сигурност;"

Преди посещението си във Варшава, президентът Радев твърдеше, че ще подпише с особено мнение, но на форума подкрепи безусловно Варшавската декларация. Неговата гузност за съзнателна измама се потвърждава от факта, че тази декларация не беше публикувана на сайта на президента, нещо повече текстът на тази декларация не беше публикуван в нито една голяма национална медия, а само в едно-две малки електронни издания. 

Ето и пълният текст на Варшавската декларация за повече присъствие на НАТО на Изток:

"Ние, президентите на Република България, Република Естония, Унгария, Република Латвия, Република Литва, Република Полша, Румъния, Словашка република и председателят на камарата на депутатите на Чешка република, се събрахме във Варшава на платформата за консултации и диалог “Букурещ 9”, за да потвърдим ангажимента си към Организацията на Северноатлантическия договор, споделим виждания по множество предизвикателства и заплахи в евроатлантическата зона и подчертаем решимостта ни да им отговорим единни заедно с нашите съюзници и партньори.

Потвърждавайки, че НАТО остава в центъра на нашата сигурност и обща отбрана и че страните са твърди в солидарността си и готовността да развият сътрудничеството си за по-добър отговор на всички заплахи за сигурността, както и в приноса си към задачите на алианса;

Уверени, че предстоящата среща на върха на НАТО допълнително ще подсили алианса и най-вече неговата способност за подсилване на отбраната, като препотвърждаваме готовността и решителността си ефективно да възпрем и защитим всички надигащи се заплахи и предизвикателства над сигурността, както и да допринесем за стабилността отвъд границите на алианса, в духа на 360-градусовия подход, включително чрез увеличаване на готовността и действията на алианса; 

Приветствайки нарастващото участие на съюзниците ни в региона като знак на солидарност и силна отдаденост към сигурността ни и в този контекст подчертавайки засиленото военно присъствие на

Съединените щати и Канада в Европа, което препотвърждава силата на трансатлантическата връзка;

Отбелязвайки с дълбоко притеснение, че Русия продължава дестабилизиращите си действия и политики отвъд границите на НАТО, както и на територията на алианса, заедно с продължаващото изграждане на капацитета й за нападение както в конвенционална, така и в хибридна война, и агресивното й поведение, заплашващо визията ни за единна, свободна и мирна Европа, което в основата си цели да предизвика алианса и нанесе удар на евроатлантическата сигурност;

Осъждайки факта, че напредъкът по разрешение на конфликтите в съседство остава в застой като незаконното и нелегитимно анексиране на Крим, дестабилизирането на Източна Украйна и предизвикателствата над териториалната цялост на Грузия и Република Молдова продължават;

Като сме силно притеснени са сложните заплхи и предизвикателства, издващи от съседите ни от Юг, простиращи се от конвенционална война, тероризъм, масови вълни имиграция, до разпространението и средствата за доставяне на оръжия за масово унищожение; 

Препотвърждавайки ангажимента ни към политиката на отворени врати на НАТО;

Се съгласихме:

1. Оставаме напълно ангажирани в изпълнението на всички инициативи, които са част от присъствието на НАТО в Източния фланг, както и мерките приети досега за подсилване на капацитета за възпиране на алианса и способността му за колективна отбрана на всички членове на НАТО по земя, въздух и море, както и в киберпространството. 

Приветстваме прогреса направен дотук за разполагане на допълнително присъствие в Прибалтика и Черноморието, както и сме готови да подсилим усилията ни да гарантираме сигурността си във всички сфери – чрез принос от съюзниците ни, учения, планиране и приготовления по командване. 

2. Срещата на върха на НАТО през 2018 трябва допълнително да подсили единството ни и в духа на 360-градусовия подход, да предостави многостранен отговор пред настоящите предизвикателства пред сигурността ни, включелно срещу хибридните заплахи, пред които съюзниците са изправени. 

За да подсигурим съгласуваност между съюзническите усилия и допълнително подобрим готовността на алианса, трябва да надградим ключовите решения от Уелс и Варшава. 

Трябва да се отдели дължимото внимание на изграждането на съгласуван и интегриран подход за отбрана на Източния фланг, подкрепен от ефективна командна структура на НАТО в региона, подсилена от пехотно присъствие, силна въздушна отбрана и приложима стратегия за подкрепления. 

Затова нарастването на готовността за отговор на силите на НАТО и военната мобилност на територията на алианса е ключова за възпирането и отбраната на Източния фланг на НАТО. Оставаме готови за допълнителен прогрес в тази насока. 

3. За да подсилим цялостния капацитет на НАТО, ще продължим да инвестираме в собствената ни сигурност. Решени сме да гарантираме, че страните ни изразходват или вървят към изразходването на поставената цел за 2% от БВП за отбрана, както бе решено на срещата на върха на НАТО в Уелс. Ще продължим да инвестираме в съвременен военен капацитет, за да допринесем за операциите и мисиите на НАТО. 

4. Оставаме твърди в решителността ни да показваме стабилност отвъд територията на алианса, за да се справяме с комплексни заплахи и предизвикателства – от конвенционална и хибридна война, тероризъм, масова имиграция до разпространението на оръжия за масово унищожение. Развивайки отбранителния капацитет на партньорите ни и устойчивостта им пред заплахите и предизвикателствата остава приоритет на политиката на алианса към съседните страни.

Подкрепяме нуждата за по-стратегически, фокусиран и съгласуван подход на НАТО към Юга, включително подобряване на способността на алианса да предвиди криза и очакваме допълнителни решения по това направление на задаващата се среща на НАТО. Ще продължим да подкрепяме и допълнително подсилваме общите ни усилия за борба с тероризма, който е пряка заплаха за населението ни, включително с принос към световната коалиция за борба с "Даеш", както и участието ни в операции, мисии и дейности на НАТО – мисията за решителна подкрепа и планираните военни учения на НАТО в Ирак са на преден план. 

5. Подходът на НАТО към Русия, основан да възпиране и увеличаване на отбранителния капацитет, както и откритост за политически диалог, както бе решено на срещата във Варшава, продължава да бъде пътят напред и наша политика. Желаният резултат за диалог с Русия ще бъде постигнат, когато Москва се върне към зачитането на международното право и международните ѝ задължения и когато отбранителният капацитет на НАТО е силен.

6. Успешната политика на отворени врати на НАТО ефективно допринася за подсилването на мира, доброто управление, сигурността и стабилността в Европа и отвъд. Окуражаваме партньорите, които искат да се присъединят към алианса, да продължават да привеждат нужните реформи и приготовления за членство, включително напълно изпълнявайки ангажиментите и задълженията си. Продължаваме да ги подкрепяме и очаквакваме, че на срещата на върхва на НАТО ще бъдат взети решение за следващите стъпки, оценявайки всеки кандидат според действията му. Членството в НАТО е ключово, за да помогнем на партньорите ни да повишат устойчивостта си, да напреднат в реформите и да им помогнем в техния европейски и евроатлантически път. Ще продължим да подкрепяме Грузия, Република Молдова и Украйна, както и на страните от Западните Балкани, по отношени на съответните им стремежи. 

7. Оставаме напълно ангажирани да приложим на практика сътрудничествота между НАТО и ЕС по отношение на Общата декларация от Варшава. Смятаме, че е необходима да се подчертаят постиженията и приоритетите на сътридничество в нова, ориентират към резултатите Обща декларация на НАТО и ЕС. 

Приотетите на сътрудничеството между НАТО и ЕС включват, но не са ограничени до: военна мобилност и подобрена инфраструктура, противодействие на хибридни заплахи, подсилване на устойчивостта на страните партньори от Западните Балкани и източните ни съседи, киберсигурност и стратегическа комуникация. Особено внимание трябва да се отдели на военната мобилност, надграждаща Планът за действие на ЕС.

Бъдещето на политиката на ЕС в областта на сигурността и отбраната се основава на инклузивност, недублиране, близко сътрудничество и изграждане на ПЕСКО (европейските отбранителни сили - б.р.) с цел да изпълнява конкретни проекти и запълни набелязаните липси. 

Препотвърждаваме готовността си да продължим срещите във формата на платформата за консултации и диалог "Букурещ 9" като средство да насърчим общия подход и допринесем за евроатлантическата сигурност."

П.П.

Регионалната инициатива Б9 възникна през 2015 година в Букурещ. Затова и групата държави беше наречена Букурещ 9. Тя иска да бъде единният глас на източния фланг на НАТО, както и да се погрижи за това на срещите на върха на Алианса проблемите на източноевропейския регион да бъдат чути.