Гюров пита Йотова опитвала ли е да говори с Путин, тя поиска национален мандат за разговор с Кремъл

„Вие опитахте ли да говорите с Путин?“ С този директен въпрос Андрей Гюров постави Илияна Йотова пред необходимостта да обясни защо, след като толкова настойчиво призовава за преговори с Москва, самата тя не е потърсила контакт с руския президент. Отговорът ѝ беше, че подобен разговор трябва да стане с мандат от българската държава и при широк национален консенсус.

Така темата за отношенията с Русия се превърна в един от най-острите моменти в телевизионния дебат между двамата кандидати за президент по БНТ.

Йотова защити безумната теза, че повече оръжия за Украйна означават нови разрушения и жертви, настоя за директен диалог с Владимир Путин и предложи мораториум върху бойните действия в Черно море.

Гюров постави насреща въпросите за руската агресия, отбранителните способности на България и необходимостта страната да не се изолира от съюзниците си.

„Това ще стане с мандат на българската държава, а не както правите вие“, отговори Йотова, след което обвини опонента си, че е подписал десетгодишно споразумение с Украйна без мандат от Народното събрание и без предварително съгласуване с нея.

„Никога няма да се обадя на президент, без да знам, че зад мен стои голям национален консенсус. Но когато имам това условие – да, бих го направила“, заяви тя.

Йотова посочи като пример финландския президент Александер Стуб и норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре, които проведоха телефонен разговор с Путин. Според нея директният контакт с руския държавен глава е необходима стъпка към прекратяване на войната.

Така обаче остана без отговор каква конкретна инициатива би предприела България, какви условия би поставила пред Кремъл и как би гарантирала, че един евентуален разговор няма да се превърне просто в пореден дипломатически жест без практически резултат.

Йотова: Повече оръжия за Украйна означават повече жертви

В основата на позицията на Йотова беше тезата, че мирът може да бъде постигнат единствено чрез преговори, а продължаването на военната помощ за Украйна удължава конфликта.

„Дълги години след 2022 г. се говореше, че мирът може да дойде със сила. Позицията на президентството не е променена – мирът може да дойде само с преговори. Наливането на пари в нови и модерни оръжия води до гибелта на млади хора, православни славяни“, заяви кандидатът.

Тя настоя, че Русия не може да бъде изключена от бъдещите преговори и че не е достатъчно европейските държави да отправят декларации и ултиматуми, без да представят конкретни предложения за съдържанието на мирното споразумение.

Йотова припомни Минските споразумения, Нормандския формат и разговорите в Истанбул, като заяви, че тези опити са били насочени предимно към временно примирие, а сега е необходим цялостен мир.

Тя представи войната като конфликт с по-дълга предистория, започнал според нея през 2013–2014 г., и обвини предишните дипломатически инициативи, че са били провалени.

„Всички тези споразумения имаха цел само примирие. Този етап вече сме го минали и търсим споразумение за цялостен мир, а без Русия няма как да тръгнем към този мир. Последните дни страни като Финландия тръгнаха на директен диалог с Путин, защото това е единственият начин. Войната на изтощение не води до мир“, заяви Йотова.

Гюров не отрече необходимостта от дипломатическо решение, но подчерта, че то трябва да бъде предшествано от реални гаранции за сигурност и способност за защита срещу евентуална нова агресия.

„Трябват ни защитни механизми. Само когато цената на нападението е прекалено висока, агресорът ще спре действията си“, заяви той.

Гюров припомни, че Русия е държавата, която е започнала агресията и отказва да прекрати военните действия.

„Когато нямаш позиция и не си на масата, си в менюто. Какво значи война или мир? Русия трябва да спре агресията, за да се премине към договаряне на примирие. Това е държавата, която отказва да спре военните действия. Тя е агресорът. Докато не го признаем, няма как да се защитаваме“, подчерта кандидатът.

Черно море: мораториум вместо конкретни отбранителни мерки

Сигурността в Черно море беше другият голям сблъсък между двамата. Йотова защити инициативата си пред Организацията на обединените нации, с която поставила въпроса за безопасността на корабоплаването и икономическите последици от атаките срещу търговски плавателни съдове.

Тя разказа, че след изказването ѝ пред международната организация много лидери са я поздравили за поставянето на темата, тъй като несигурността в региона води до поскъпване на застраховките и затруднява търговията.

Йотова разкритикува политическите сили, подкрепящи Гюров, че определили темата като банална. Тя припомни свикания Консултативен съвет за национална сигурност, контактите със съюзниците от ЕС и НАТО и дипломатическите разговори с държавите от региона.

Основното ѝ предложение беше за мораториум върху бойните действия между шестте черноморски държави – България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия.

„Предлагам да има мораториум върху бойните действия между всички шест черноморски държави“, заяви тя.

Гюров обаче оспори достатъчността на подобна инициатива. Той подчерта, че призивът за мораториум сам по себе си не представлява отбранителна стратегия, особено когато вече има атакувани и потънали кораби край българското крайбрежие.

„Пожелание за мораториум не е отбранителна стратегия. Мълчанието не е отбрана“, заяви той.

Според Гюров България е трябвало по-рано да назове източника на опасността и да се присъедини към общите европейски усилия за противодействие на дронове и други съвременни заплахи.

Той разкритикува и първоначалния отказ на България да се включи в инициативата на НАТО за противодронова отбрана, като припомни, че през септември е било посочено, че участието е твърде скъпо.

Йотова отхвърли тази версия и заяви, че България е записала участието си. Тя посочи и системите за противовъздушна отбрана „ИРИС“.

Гюров обаче настоя, че въпросът не е само в закупуването на скъпи системи, които могат да пристигнат след години. Според него страната трябва да участва в разработването на нови отбранителни технологии, което ще създаде и високоплатени работни места.

Той отправи и директен въпрос към Йотова за седемте години, през които тя и Румен Радев са били в президентската институция:

„Вие с г-н Радев бяхте в президентството седем години, като върховен главнокомандващ защо не направихте нищо, за да се защитаваме по-добре?“

Това беше един от въпросите, на които Йотова не даде конкретен отговор в този момент от дебата.

Споразумението с Украйна и обвиненията за десетгодишните ангажименти

Сблъсъкът се пренесе и върху споразумението за сътрудничество с Украйна, подписано от Андрей Гюров по време на служебния му мандат като министър-председател.

Йотова обвини опонента си, че е поел дългосрочни ангажименти без предварително одобрение от Народното събрание. Тя постави под съмнение и участието на България в коалицията на желаещите, като свърза инициативата с възможността за изпращане на мироопазващи сили в Украйна.

„Това не е отворена врата, а поети ангажименти да предадем реакторите от „Белене“, да произвеждаме дронове – може би вие или вашите спонсори са заинтересовани от това, да сме в коалицията на желаещите“, заяви тя.

Йотова попита защо Гюров не е потърсил предварително съгласието на парламента и защо е подписал документ, който според нея е бил подготвен две години по-рано.

Гюров отхвърли обвиненията и обясни, че споразумението е било внесено в Народното събрание, но председателят на парламента е върнал документа с аргумента, че правомощието за подписването му принадлежи на правителството.

Той подчерта, че става дума за рамково споразумение, което предвижда възможности за участие на български компании във възстановяването на Украйна след края на войната, а не за изпращане на български военнослужещи.

„Кажете един ангажимент. Това е рамково споразумение, в което се предвижда български компании да участват във възстановяването на Украйна след края на войната, но не и да се пращат български войници в Украйна“, заяви Гюров.

Двамата кандидати всъщност се оказаха на една позиция по въпроса за изпращането на български войници в Украйна. И двамата заявиха, че това няма да се случи, но Йотова продължи да атакува политическото решение за участието на България в коалицията на желаещите.

Тя подчерта, че нейната позиция е категорична:

„Нито преди, нито по време, нито след войната български войници ще бъдат в Украйна.“

Гюров отговори, че има решения на Народното събрание по въпроса и че твърденията за предстоящо изпращане на български войски са спекулации.

Той предупреди, че отказът от участие в съюзнически инициативи може да постави България в изолация и да лиши българската отбранителна промишленост от възможности за развитие.

„Боташ“ и защитата на руските газови доставки

Енергетиката също извади наяве различията между двамата кандидати. Йотова защити договора с турската компания „Боташ“, подписан от служебното правителство на Гълъб Донев, като отново насочи критиките си към кабинета на Кирил Петков и прекратяването на доставките на руски газ.

„Боташ“ стана, защото Кирил Петков и Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руски газ за България. Трябваше експресно решение на служебното правителство. „Боташ“ тепърва ще бъде полезен за българската държава“, заяви Йотова.

Гюров възрази, че доставките са били спрени едностранно от „Газпром“, а не по решение на българското правителство. Той постави акцент върху финансовите последици от договора с турската компания и липсата на видими ползи за страната.

„Повтаряте го, но не виждаме никаква полезност, а само 400 млн. долара, които дължим и които ще докарат до фалит „Булгаргаз“. „Газпром“ спря едностранно доставките на газ и искаше да ни остави на студено. Но правителството осигури нови доставки“, заяви той.

Йотова не представи конкретни данни за очакваните ползи от договора, но изрази увереност, че той ще бъде полезен в бъдеще. Гюров от своя страна настоя, че задълженията по споразумението създават сериозен финансов риск.

Европа и националният интерес

В началото на разговора за външната политика Йотова настоя, че България не трябва да се държи като малка държава, която безусловно приема решенията на по-големите си партньори.

„Ние сме равнопоставен член на ЕС и нашият глас е равен. Президентът представя България в международните отношения. Важно е да знаем как го прави – как може да изразява аргументирана и ясна политика и то не пречупена през интереса на друга държава или някой съюз, а през българския интерес“, заяви тя.

По думите ѝ България трябва да има самочувствието да предлага решения и да намира съюзници, вместо да се съгласява с всичко.

Гюров също призова за защита на националния интерес, но подчерта, че това става чрез изграждане на съюзи и активно участие в европейските решения.

„Трябва да следваме основния принцип, че границите не се променят насила. Това е нашата застраховка. Ако се съгласим в един конфликт да се преместят установените граници, другите държави вече няма да са сигурни в своята териториална цялост. Вторият ни принцип е да работим със съюзници“, заяви той.

Гюров даде за пример френското предложение за Северна Македония, като припомни, че България е успяла да превърне своите искания в част от общата европейска позиция.

Йотова обаче представи различна версия за ролята на президента Румен Радев, като заяви, че българската позиция е била спасена благодарение на неговата намеса. Тя обвини тогавашното правителство на Кирил Петков, че е било готово да отстъпи от националните интереси.

„В мое лице виждате човек, който няма да отстъпи и на сантиметър от вече договореното“, заяви тя.

Гюров отхвърли тази оценка и подчерта, че целта на тогавашното правителство е била българските искания да станат част от общата европейска позиция, включително условието за вписване на българите в Конституцията на Северна Македония.

Президентът като противотежест на властта

В края на дебата Гюров заяви, че президентската институция трябва да бъде коректив на изпълнителната власт, а не да се опитва да я замества. Той отхвърли идеята за разширяване на президентските правомощия и подчерта, че България е парламентарна република.

„Президентът може да е противотежест на една власт, когато се самозабравя“, заяви Гюров.

Йотова защити досегашната работа на президентската институция и я определи като добре организирана и последователна. Тя изтъкна, че от 2017 г. президентството е изпълнявало ролята си и е защитавало очакванията на гражданите.

Двамата размениха реплики и за политическата подкрепа зад кандидатурите си. Йотова посочи подкрепата на „Прогресивна България“, БСП, ВМРО и широк инициативен комитет. Гюров подчерта, че кандидатурата му е издигната на граждански принцип и че не разчита на партийни централи.

Дебатът очерта две различни разбирания за ролята на България в условията на войната в Украйна. Йотова постави ударението върху директния диалог с Москва, ограничаването на военната помощ за Киев и търсенето на национален консенсус за външнополитическите решения. Гюров настоя, че дипломацията не може да замени отбраната и че България трябва да бъде активен участник в общите усилия на ЕС и НАТО.

Показателно беше, че Йотова поиска национален мандат, за да разговаря с Путин, но не представи конкретна българска инициатива за такъв контакт. Същевременно тя постави под съмнение дългосрочните ангажименти към Украйна и отново обвърза енергийните проблеми на страната с прекъсването на руските газови доставки.

Въпросът, който остана в центъра на спора, е дали призивите за преговори с Кремъл могат да осигурят траен мир, ако не са подкрепени с ясни гаранции за сигурност и готовност за защита срещу нова агресия.