Космическият телескоп „Хъбъл“ отново надникна отвъд границите на въображението, предоставяйки ни зрелищен кадър на галактическо трио, уловено в един от най-редките космически феномени – Пръстен на Айнщайн.

Галактика, която сега се намира на колосалните 19,5 милиарда светлинни години от Земята, бе заснета от легендарния телескоп на NASA и ESA такава, каквато е била преди 11 милиарда години – период, в който Вселената е била едва на една пета от сегашната си възраст. Това наблюдение ни позволява не просто да „видим назад във времето“, а буквално да станем свидетели на ранните етапи от формирането на космическите структури.

Тройно галактическо шоу

На снимката, публикувана от екипа на „Хъбъл“, се виждат три галактики:

• HerS J020941.1+001557 – древната галактика, изглеждаща като извита червена дъга. Тя е най-отдалечена и играе ролята на източник на светлина.
• SDSS J020941.27+001558.4 – масивна елиптична галактика, намираща се на около 2,7 милиарда светлинни години от Земята. Именно тя действа като гравитационна леща.
• SDSS J020941.23+001600.7 – по-близка галактика, която визуално „пресича“ червения полумесец, създавайки ефект на визуално припокриване.

Какво е Пръстен на Айнщайн?

Пръстенът на Айнщайн е оптичен ефект, който се получава, когато светлината от изключително далечен обект (като галактика или квазар) се огъва от гравитацията на масивен обект, разположен между източника на светлина и наблюдателя. Това огъване води до изкривяване и увеличение на образа – природен „телескоп“, предсказан от Общата теория на относителността.

Какво научаваме от това наблюдение?

Този тип гравитационни лещи дават възможност на астрономите да:

• Надникнат по-дълбоко във Вселената, отколкото е възможно с директни наблюдения;
• Изследват структурата и еволюцията на ранните галактики;
• Измерят разпределението на тъмната материя, която играе основна роля в изкривяването на светлината;
• Валидират модели на космологичното разширяване.

Когато телескопът се превърне в машина на времето

Подобни наблюдения ни напомнят, че в космоса да гледаш в далечината, означава да гледаш в миналото. Галактиката, заснета от „Хъбъл“, е започнала своето пътуване през разширяващото се пространство, когато нашата Слънчева система дори още не е съществувала. Това е не просто снимка, а поглед към зората на времето.

Пръстенът на Айнщайн – когато светлината следва гравитацията

Пръстенът на Айнщайн е явление, предсказано още през 1936 г. от самия Алберт Айнщайн като следствие от Общата теория на относителността. Той възниква, когато светлината от далечен обект (като галактика или квазар) се огъва от гравитацията на масивно тяло, разположено между източника и наблюдателя. Ако подравняването между трите тела е почти идеално, се получава симетрично изкривяване на светлината под формата на сияен пръстен.

Първото реално изображение на такъв пръстен е заснето в края на 1980-те, но именно модерните телескопи като „Хъбъл“ правят възможно редовното откриване и изследване на това явление. Пръстените на Айнщайн не само потвърждават теорията на Айнщайн, но и се превръщат в природни телескопи, които ни позволяват да надникнем много по-дълбоко във Вселената, отколкото позволяват традиционните наблюдения.