„Темата за бюджета е национална катастрофа. В нормалния свят министърът на финансите изготвя технически един бюджет, той се обсъжда в Министерския съвет, след което министърът отива в Бюджетната комисия и обяснява как е структуриран. Това се обсъжда там, гласува се и имаме държавната план-сметка. Тази процедура е тотално липсваща. Има хора, които обсъждат отделни детайли от бюджета, а той трябва да се гледа в цялост”. Този коментар направи в ефира на Нова нюз финансистът Левон Хампарцумян.

Той смята, че „хората ще търсят начини да избегнат допълнителната данъчна тежест и ще ги намерят”. И допълни, че бизнесът ще напусне България.

Според Хампарцумян българската администрация от неефективна и зле платена, сега е добре платена, но не е по-ефективна и по-компонентна.

На свой ред икономистът и преподавател доц. Косьо Стойчев изтъкна, че сме свидетели на крайна форма на институционален нихилизъм, който граничи с опасни нива. 

„Липсва комуникация с обществото по отношение на целия процес на бюджетиране. Бяха извадени само отделни сегменти от държавната план-сметка, които все едно бяха тествани в публичен диспут по какъв начин обществото ще реагира. Видя се, че всички заинтересовани обществени групи реагират лошо. Нито един въпрос обаче не беше поставен в дълбочина. Не беше обяснено от страна на кабинета какъв бюджет търсим, каква е България след 2026 г., какво ще ни предложат в края на 2026 г. Тези периоди от 12 месеца са много кратки. Страната ни има нужда от огромен брой структурни промени, има сериозен демографски въпрос, нарушени са много баланси на общото уравнение“, аргументира позицията си Стойчев.

Той заяви, че е против увеличаването на данъчната тежест. Според него влошаването на условията за бизнеса не е пътят, по който трябва да се върви. Икономистът акцентира и на това, че инфлацията е налице, очаква се и повишаване на цените и в същото време смята, че има хиперочаквания за приходната част на бюджета. 

Стойчев обясни още, че еврото не може да изпълнява функциите на „извинителна бележка” и беше категоричен, че бюджетът ще влоши условията за правене на бизнес и ще увеличи разходите за труд.

Според икономиста вдигането на данъците е само в услуга на публичната администрация, „която ще се захрани за известен период със средства, които не е заслужила и не е произвела”.

Казусът "Лукойл"

"Нито един голям играч на световния пазар не проявява интерес към „Лукойл” и това е тревожно. Българската държава ще трябва да намери вътрешно, инхаус решение. Ние имаме нужда от рафинерията. Балансът показва, че можем да внасяме горива от Гърция и Румъния, най-вероятно ще се справим в дългосрочен план, но това ще бъде на съвсем друга пазарна цена. Спирането на извършване на банкови операции с „Лукойл” може да блокира дейността на рафинерията преди въвеждането на другите санкции за самите горива", каза доц. Косьо Стойчев.

Финансистът Левон Хампарцумян изрази надежда, че по някакъв начин ще се намери решение, но подчерта, че банките няма да заложат репутацията си.