Държавата не знае колко точно са онкоболните у нас, какво е състоянието им и от какъв вид рак страдат. Причината е нормативен лабиринт от противоречащи си разпоредби, съобщава Би Ти Ви.
В Националния раков регистър специалистите обобщават данните за цяла България за пациентите, които се разболяват от рак.
Според информацията от 2013 г. новите случаи са 37 600, а от данните от миналата година излиза, че те са се стопили почти наполовина. Това обаче не е защото болните са по-малко.
Младият мъж научава, че в мозъка му расте тумор. В раковия регистър описват вида на образуванието, стадия, лечение, резултата от него. Данните са основата на всяка политика за профилактика, скрининг и борба с болестта.
Мрежата съществува от 70 години и получава информация от 13 центъра. От две години обаче пари се отпускат само на Националния раков регистър. Специалистите в регионалните се разбягали.
„Вече имаме регионални регистри, където работи един човек. И с кого ще работим ние”, пита ръководителят на Националния раков регистър проф. Здравка Валерианова.
По новите правила болниците вече трябва да изпращат информацията само на Националния регистър, но тук нямат ресурс за огромния обем данни. Междувременно миналата година министерството реши да закрие институцията и да разкрие нова в Националния център по обществено здраве. Това обаче не може да се случи - не е предвиден бюджет, нито специалисти или софтуер.
„Ние нямаме никакъв ресурс да го започнем от нулата”, признава доц. Хинко Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.
Още от Чичо доктор
Фолиевата киселина и B12 – скритото оръжие срещу хроничната умора
Японски учени откриха как дефицитът на важни хранителни вещества и нивата на хомоцистеин в кръвта изсмукват енергията и мотивацията ни
Динята – не само лятно удоволствие: учени откриват изненадващи ползи за сърцето и храненето
Нови научни изследвания показват, че динята може да подпомага сърдечното здраве, кръвообращението и качеството на хранене. Учени откриват връзка между редовната консумация на диня, по-висок прием на витамини и по-ниски нива на наситени мазнини и добавена захар.
Къде свършва гладът и започва лакомия: колко храна в чинията ни е достатъчна?
Можем ли да останем здрави и да не преяждаме, когато хранителната индустрия непрестанно ни изкушава с все по-големи и по-калорични предложения?