Ще имаме правителство след вота за по-дълго време, ако всички се обединят около една мощна фигура, коментира социалният антрополог Харалан Александров пред Нова нюз.

„Ако трябва нещо да кажем за политическата антропология в България, то е добре известният факт, че тя е силно персонализирана”, коментира Александров.

Според него компромис след вота на 27 октомври е възможен, ако се намери фигура обединител.

„Следвайки логиката на тази политическа култура, може да има, ако всички се съгласят, че има една мощна фигура, около която да се подредят и да се структурира обществото. В момента нямаме тази фигура на джентълмена, на български – юнак, а имаме няколко кандидати за тази роля. Очевидно Борисов удържа позициите си на най-мощния политически лидер, но имаме сериозни претенденти в лицето на президента Радев, на Делян Пеевски”, коментира Александров.

„Радев през институционалния ред персонализира идеята за бащата, идеята за лидера. В този смисъл,  докато сме в този преходен период, в който предстои да види дали отново ще се подредим около Борисов и ГЕРБ, или ще се търси нова мощна фигура, съществува известно напрежение и сложни договаряния – публични и непублични, между претендентите и настоящия лидер”, каза Харалан Александров.

„В момента, в който влязоха във властта, носителите на модерната западна некорумпирана култура, които се бореха срещу статуквото и корупцията, моментално го възпроизведоха. Моментално заграбиха властта, започнаха да нарушават правилата, да назначават роднините и любовниците си на държавни позиции, с което тежко се дисквалифицираха от ролята на модернизатори. Нямат морални основания да претендират за ролята на добрите. Моралният облик, който си докараха за кратко време, е потресаващ. Особено с последната подлост, която сътвориха, с доноса срещу Екатерина Захариева в европейските институции. Това е типичното поведение на слабаците, на лузърите”, заяви Харалан Александров.

„Намираме се в ситуация, в която няма добри в нито един от конфликтите. Най-яркият е в ДПС. Много трудно е да кажем, кой е добрият и кой лошият. Това действа деморализиращо, води до дълбока депресия и желание да се оттеглим от публичния живот”, коментира още социалният антрополог.

Той коментира, че задълбочаването на този конфликт носи риск от отчуждаване на цяла група от българската общност.