Хасково убива и мъртвите си поети…

Христо Стоянов

Идвахме в Хасково. Настървени за награди. Отивахме си наградени и разочаровани. Хасково беше Меката на младите таланти. Рецитирахме си стихове, биехме се в гърдите - някои се биехме помежду си. Удряхме с пестници по масите, докато Янко Добрев надуваше дудука. Бяхме като при "Странджата" - "Я надуй, дядо, кавала"... Рецитирахме стихове знаехме се наизуст. Ивайло Балабанов ни посрещаше. И ние се доказвахме пред него. Рецитирахме му патриотичните си стихове. После се черпехме, но всички се червяхме пред неговото:

"ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато, във зора незазорена,

загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се прехласваше по Бах...

А, с вълчи вой, в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,

тя тънеше в охолство и разкош,

във Солун, на пазара за робини,

гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,

и замъци... Във стария Балкан

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави.

И, всъщност, си остана непревзета

страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа

и турците не стигнаха Париж!

Защото това не беше стихотворение. Това беше мярка за поезия. Беше алгоритъм. Това беше "Теория на относителността"... Ивайло беше символът на Хасково. Ключът на "Южна пролет"... И мерна единица за патриотизъм. И морал. Когато си отиде от Хасково сякаш градът пресъхна. Някой го похити. И днес разбирам, че не е заслужил да бъде почетен гражданин. Сигурно им е досвидяло на общинарите за водата - във фермана, с който Фердинанд е записал привилегиите на носещия званието е и БЕЗПЛАТНА ГРАДСКА БАНЯ ЕДИН ПЪТ В СЕДМИЦАТА... Ама Ивайло вече го къпят райски дъждове и с Ваня се държат за ръце под тях... 

Общинският съвет на Хасково е отхвърлил предложението Ивайло Балабанов да бъде удостоен със званието "Почетен гражданин"... Ами сега ще си внесат ли някого, защото всичките лауреати на "Южна пролет" не могат да стъпят на писеца на Ивайло... Откъде ще си внесете Ивайло... България е страната на убитите поети, а Хасково убива и мъртвите си поети... Но ми се иска да кажа нещо на всички носители на Южна пролет: "Какво правите... Или си храните със зоб пегасите от бронз, вместо да ударите с пестник по масата, на която седеше Ивайло, докато му досаждахте със стихове, писани за награда"...