Призивът на премиера Ана Бърнабич към гражданския сектор да говори открито за ситуацията в Косово е опит за хомогенизиране на широката общественост около барикадата на север, коментира за “Данас” Соня Бисерко, председател на Хелзинкския комитет, по искането на президента на правителството на Сърбия неправителствените организации да говорят.

Премиерът наскоро получи задачата да съобщи неприятни "истини" на западната общност, като се започне от Габриела Ескобар, германски дипломати и политици. Западната общност наскоро показа по-добро разбиране на ситуацията в Черна гора и подчерта, че приоритетът е националният интерес и че Черна гора не трябва да се присъединява към “Отворени Балкани”. Всичко това показва, че той губи търпение в очакване отговорът на Сърбия да се измести от позицията, която дестабилизира Западните Балкани. Що се отнася до призива към гражданския сектор, има част от него, която е в съгласие с правителството. Това се отнася преди всичко до опита да се реализира единствената позиция, която правителството представлява, а именно разделянето на Косово”, смята Соня Бисерко.

Освен това, добавя тя, ситуацията на границата с Косово е много по-сложна поради присъствието на руската военизирана част “Вагнер” и “Нощни вълци”, както и местни екстремистки групи, които правят всичко, за да провокират конфликт и след това да намерят оправдание да се окупира Севера.

“Интересно е изявлението на президента от Азербайджан, че иска да “вземе техния опит, защото те знаят как да се борят и да побеждават". В същото време той забравя, че последната победа беше възможна благодарение на намесата на Турция, която Русия пренебрегна. Очевидно той разчита на руска подкрепа, защото КФОР и НАТО вече са го предупредили да не върви в тази посока”, каза Бисерко.

Според нея искането на Запада, преди всичко на Германия, за сваляне на барикадата е било посрещнато на нож.

“Доскоро Вучич имаше най-голямо доверие в Германия, която е и най-големият инвеститор в Сърбия. Поведението на Белград показва, че вече няма място за различни манипулации, а Западът вече не го толерира, както го е правил години наред в ущърб на всички свои съседи. Трябва също така да се има предвид, че Русия не е заинтересована от нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия и че ще направи всичко, за да го предотврати”, подчерта Бисерко.

При всички споменати маневри на Белград, отбелязва тя, Никола Селакович все пак заявява, че Сърбия не се отказва от членството си в ЕС, разчитайки, разбира се, че Западът, особено САЩ, ще продължат да имат добронамерено отношение, надявайки се, че Вучич ще избере европейската перспектива на Сърбия.

“За да му повярваме като част от гражданското общество, което се застъпва за този вариант, е необходимо преди всичко да се промени медийната политика. Междувременно виждаме, че ситуацията се радикализира, че Russia Today получи офис в Белград и Александър Вулин като руснак оглави БИА (сръбската разузнавателна служба - бел.ред.). Каква е тази проевропейска политика?”, пита Соня Бисерко. /БГНЕС