Александър Левченко*

Междувременно в Швеция беше публикувана информация, че монахини от манастира „Света Елизавета“ на Руската православна църква са били разобличени като шпионаж за руското военно разузнаване. Известно е, че те са прехвърляли събраните в Швеция приходи от продажбата на религиозни продукти за нуждите на руската армия, а също така са посещавали временно окупираните територии на Украйна. Известно е, че монахините са посещавали различни страни от ЕС в продължение на осем години и са продавали религиозни продукти, приходите от продажбата на които са били прехвърляни за нуждите на руските военни, участващи във войната срещу Украйна. Подкрепата на тези монахини за агресия срещу Украйна и тяхната проруска позиция са били известни доста по-рано.

Русия използва Руската православна църква (РПЦ) като инструмент на мека сила и хибридно влияние, прикривайки разузнавателна и пропагандна дейност с религия. Чрез ръкоположените служители на своите чуждестранни енории Кремъл разпространява наративи за „руския свят“, 

легитимира войната срещу Украйна и се опитва да дискредитира Запада. 

РПЦ е канал за влияние върху диаспората, местните общности и в някои случаи дори върху местните власти. Чуждестранните енории на РПЦ всъщност са инструменти на руските специални служби, по-специално на военното разузнаване. Под прикритието на религията те събират информация за лоялни лица, които могат да бъдат използвани в интересите на руските специални служби, осъществяват неформални канали за комуникация и участват в проруска пропаганда. Свещениците от чуждестранни енории на РПЦ действат не само като духовни водачи, но и като 

идеологически куратори на местните диаспорни общности

За Запада това означава наличието на скрити и от правна гледна точка легални центрове на влияние върху обществото му. 

Заплахата се крие и във факта, че чуждестранните клонове на РПЦ обикновено се ползват с известен кредит на доверие и правна защита от местното законодателство и правителства. Те имат възможност да влияят на общественото мнение, да формират благоприятно отношение към войната срещу Украйна, както и към антируските санкции. В критичен момент подобни религиозни мрежи могат да бъдат използвани от Кремъл 

за протестни, дестабилизиращи или подривни информационни дейности

Този риск съществува навсякъде, където има клонове на РПЦ и присъстват руски общности. 

Затова контролът върху дейността на чуждестранните клонове на РПЦ е необходим не само по религиозни причини, но и от гледна точка на осигуряване на националната и колективната сигурност на западните страни. РПЦ не е независима религиозна институция – тя официално и публично подкрепя агресията срещу Украйна, използва антизападна реторика и е важен компонент и инструмент на идеологическата и подривна политика на Кремъл. Чрез клоновете на РПЦ в Европа и други страни постоянно се регистрира разпространението на проруска пропаганда, оправдаването на война, събирането на средства и материална помощ за руската армия под прикритието на различни уж хуманитарни инициативи. Нейното духовенство открито подкрепя руската армия и благославя агресията срещу Украйна. Показателно е, че протойерейът на беларуския манастир „Света Елизавета“ открито го нарече „бойна единица“ във войната срещу Украйна, поради подкрепата му за руските въоръжени сили. 

През последните години имаше много разследвания за използването на руски църковни структури за прикриване на разузнавателна дейност и събиране на информация. Подобни неща далеч надхвърлят границите на свободата на вероизповедание и представляват подкрепа за руския държавен тероризъм. Чуждестранните структури на РПЦ не трябва да се разглеждат отделно, а като част от държавната машина на Кремъл, интегрирана в неговата хибридна стратегия за влияние.

В същото време в Латвия беше разкрита агентурна мрежа на руската ФСБ, ръководена от Сергей Колесников и Сергей Василев, които са тясно свързани с руските специални служби. Последният управлява Telegram канала „Антифашисти на Балтийските страни“. След като е избягал от Латвия, той живее в Русия и се нарича политически емигрант. Всъщност, през 2022 г. С. Василиев е осъден на три години затвор във Финландия за участие във финансова пирамида. 

Шпионската мрежа, която се състои главно от читатели на Telegram канала „Антифашисти на Балтийските страни“, включва хора с различен статус, по-специално бизнесдама с дългове от 40 милиона евро, ветеран от войната в Чечня, напуснал Русия, и охранител в супермаркет в Рига. Те следят украинци и руснаци, които подкрепят Украйна в Европа, както и военните и базите на НАТО, а също така се 

подготвят за „деокупацията“ на балтийските страни

Един от информаторите на „антифашистите“ се оказа съпругата на С. Василиев, Ивета Балоде, която живееше с него в Русия, но продължи да посещава Латвия. На 15 януари 2026 г. латвийската служба за държавна сигурност задържа И. Балоде по обвинение в предаване на секретна информация на руските специални служби. „Антифашистите на Балтийските страни“ активно рекламират служба по договор в руската армия и вербуват рускоезични чужденци в редиците на руските въоръжени сили.

Дейността на Telegram канала „Антифашисти на Балтийските страни“ е насочена към формиране на среда от хора, които възприемат балтийските страни като „окупирани от англосаксонците“ и са потенциално готови да приветстват военната намеса на Москва. Срещу организаторите на Telegram канала е образувано наказателно дело. Проруските активисти и техните организации не трябва да се разглеждат като маргинално явление, а като потенциален елемент от инфраструктурата за влияние на Кремъл.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)