Една от най-емблематичните творби на абстрактния експресионизъм, "Номер 1А, 1948" на Джаксън Полък, най-накрая разкри една от най-дълго пазените си тайни. След десетилетия на спекулации, учени успяха да идентифицират произхода на наситения тюркоазен цвят в картината, потвърждавайки за първи път, че художникът е използвал ярък синтетичен пигмент, известен като "манганово синьо".

Това откритие е перфектен пример за това как съвременната наука може да хвърли нова светлина върху работата на гениите от миналото.

Картината и загадката
"Номер 1А, 1948", която е изложена в Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк, е класически пример за стила на Полък. Боята е накапвана и разпръсквана върху огромното платно (широко почти 3 метра), създавайки динамична, многоцветна композиция. Като личен подпис, художникът е оставил и отпечатъците на ръцете си в горната част.

Докато произходът на червените и жълтите цветове е бил анализиран и известен, източникът на богатото тюркоазено синьо оставаше загадка за изкуствоведите и консерваторите.

"Химическият пръстов отпечатък"
В ново проучване, публикувано в престижното списание Proceedings of the National Academy of Sciences, изследователи са взели микроскопични проби от синята боя. С помощта на лазери те са измерили как молекулите на боята вибрират, създавайки уникален "химически пръстов отпечатък" на цвета. Анализът е категоричен: това е манганово синьо.

Този синтетичен пигмент някога е бил популярен сред художниците, но е имал и доста по-прозаично приложение – за оцветяване на цимента за плувни басейни. Производството му е спряно през 90-те години на миналия век поради екологични съображения, което го прави още по-интересен за историците.

Когато науката помага на изкуството
"Наистина е интересно да разбереш на молекулярно ниво откъде идва един толкова впечатляващ цвят", казва съавторът на изследването Едуард Соломон от Станфордския университет.

Подобни изследвания имат огромно практическо значение. Изучаването на химичния състав на боите помага на консерваторите да запазят старите картини, като разбират как материалите стареят и реагират на средата. Освен това, то е и мощен инструмент за разкриване на фалшификати. Ако в картина, за която се твърди, че е от определена епоха, бъде открит пигмент, който тогава не е съществувал, измамата е доказана.

Паралелът: Хаос или метод?
Изследователите откриват и красив паралел между своята работа и тази на самия Полък. Докато творчеството му често е описвано като хаотично, самият той отхвърля тази интерпретация и вижда работата си като методична.

"Всъщност виждам много прилики между начина, по който ние работихме, и начина, по който Джаксън Полък е работил върху картината", казва Абед Хадад, учен-консерватор в MoMA. Точно както учените са използвали различни научни инструменти, за да разгадаят мистерията, така и Полък е редувал своите методи – капейки боя с пръчка или изливайки я директно от кутията.

Така, 70 години по-късно, науката не само разкрива една от тайните на художника, но и потвърждава неговата собствена представа за изкуството му – не като случаен хаос, а като контролиран и обмислен процес.