Билал Сааб, „Гардиън“

Как Ливан може да се справи със заплетените си, нефункционални отношения с „Хизбула“, без да се върне към вътрешен сектантски конфликт? Бенямин Нетаняху, министър-председателят на Израел, който е обвинен от главния прокурор на Международния наказателен съд във военни престъпления в Газа, твърди, че има отговор: ливанците трябва да „освободят“ Ливан от „Хизбула“. „Имате възможност да спасите Ливан - каза той във видеообръщение, - преди той да падне в бездната на дълга война, която ще доведе до разрушения и страдания, каквито виждаме в Газа“.

Нетаняху, който отхвърля обвиненията на Международния наказателен съд, открито заплашва да наложи на ливанското население същата опустошителна военна тактика, използвана в Газа. Ако той наистина искаше да помогне на ливанците да се справят с „Хизбула“, нямаше да заповяда на военните си да нахлуят в Южен Ливан и в резултат на това да вдъхнат нов живот на организацията. Нетаняху познава историята, но предпочита да я пренебрегва: „Хизбула“ се ражда отчасти, за да се противопостави на израелската окупация на Южен Ливан, която започва през 1982 г. и приключва едва през 2000 г. Дайте ѝ отново това извинение и тя ще намери начин да се прегрупира, като набира нови членове сред шиитската общност, която няма да приеме нова израелска окупация.

Дори и този път Израел да не окупира ливанска територия, ливанците няма как да разоръжат паравоенна организация, която е много по-силна от ливанската армия. Между другото, същите тези ливанци в момента са убивани, осакатявани, тероризирани и разселвани (една четвърт от цялото население е било принудено да напусне домовете си) от израелската армия. Ако ливанските секти се вдигнат на оръжие срещу „Хизбула“, връщането към гражданската война, която Ливан преживя от 1975 до 1990 г., ще бъде почти сигурно.

И все пак, колкото и кухо и цинично да е предложението на Нетаняху, то не променя реалността, че от 2000 г. насам „Хизбула“ е основен пасив за Ливан.

В продължение на десетилетия групировката настоява, че само тя може да защити Ливан от израелската агресия. Изгонването на израелските военни от Южен Ливан преди 24 години затвърди тази теза. Но след напускането на Израел военната роля на „Хизбула“ не е нито ефективна, нито легитимна. Групировката не успява да възпре израелските атаки, а действията ѝ дори предизвикват израелски военни действия, за което свидетелстват войната от 2006 г. и настоящата смъртоносна конфронтация.

Ролята, оръжията и влиянието на „Хизбула“ не са самоцелни. В продължение на много години тя се радва на политическата и военната подкрепа на Иран и Сирия. Техеран гледа на групировката като на лепило, което държи заедно регионална мрежа от пълномощници, вкопчени в постоянен конфликт с Израел. В конфликта си с Израел „Хизбула“ едва ли е разглеждала границите или суверенитета на Ливан като ограничения. Тя също като Иран вярва, че успешната борба срещу Израел изисква обединение на всички регионални фронтове - в Йемен, Ирак, Сирия, Ливан и Газа.

Първото реално приложение на тази доктрина е през лятото на 2006 г., когато „Хизбула“ навлиза в Северен Израел и пленява двама израелски войници. От тактическа гледна точка „Хизбула“ искаше да наложи размяна на ливанско-палестински затворници с Израел и да подпомогне „Хамас“ в конфронтацията му с Израел в Газа. Но по-стратегическата цел на нейните господари в Техеран беше да наложат на Израел нова реалност, в която палестинското и ливанското бойно поле са едно цяло.

Нападението на „Хизбула“ доведе до 34-дневни жестоки сражения с Израел, които оставиха Ливан в руини, с повече от 1100 убити, голяма част от Южен Ливан изравнена със земята и силно повредена инфраструктура в цялата страна.

Седемнайсет години по-късно, явно без да си е взела поука, „Хизбула“ ще повтори всичко отново, само че този път авантюрата ѝ ще се окаже много по-пагубна за групировката и за Ливан като цяло. Израел наказва „Хизбула“ за това, че на 8 октомври 2023 г. открива фронт срещу него, като убива повечето от политическите и военните ѝ командири, включително Хасан Насрала, нейния главен лидер. Щабът на групировката е изравнен със земята. Инфилтрирала се е в организацията както никога досега. И опразни голяма част от южен Ливан и южните предградия на Бейрут, където се намира базата за подкрепа на „Хизбула“. Никога в историята на „Хизбула“ не е имало толкова голяма паника сред нейните последователи и толкова голяма несигурност за нейното бъдеще.

Не е ясно дали Израел ще превърне тактическите си успехи в стратегически, но това, което е сигурно, е, че Ливан не може да издържи при сегашните обстоятелства. „Хизбула“ просто не може да продължи да действа извън пределите на ливанската държава, без надзор или отчетност, отговаряйки пред чужда сила и вземайки едностранно решения за война и мир от името на всички ливанци. Нищо от това не е нормално или конституционно за всяко функциониращо общество.

Разбира се, всичко това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Нищо в опита и философията на „Хизбула“ не подсказва, че тя някога ще се откаже или ще промени драстично начина си на действие. „Хизбула“ е тясно свързана с върховния лидер на Иран и да се разграничи от Ислямската република би означавало самоубийство.

Но по ирония на съдбата пътят, който „Хизбула“ е избрала, я доближава до самоунищожение. Подобно на Нетаняху, тя предпочита да пренебрегва основни истини. Би било нечестно или наивно да се твърди, че превръщането на „Хизбула“ в чисто политическа структура, успоредно с пълното интегриране на силите ѝ в ливанската армия, изведнъж ще държи израелските заплахи настрана.

Въпреки това Ливан винаги ще бъде в по-силна позиция да се защитава и да защитава своя суверенитет, ако говори с един глас. Това е нещо, което „Хизбула“ никога не си е правила труда да оцени или насърчи. Всъщност най-мощният предпазен клапан за групировката и нейните шиитски поддръжници не са ракетите на Иран, а по-скоро колективната подкрепа на ливанския народ. Но за да я заслужи, първо трябва да сложи оръжие и да стане равноправен партньор във възстановяването на Ливан./ БГНЕС