Ще започна този анализ с цитат от г-н Кирил Ананиев. ”Във вторник, 15 септември, постигнахме изключителен успех при класирането на първата ни външна емисия от 2016 г. насам“. Така нашият финансов министър оценява вземането на заем от международните пазари – 10-годишна емисия за 2,5 млрд. лв. и емисия за същата сума, но за 30 години.

Не е трудно да се докаже, че това е твърде пресилена и невярна оценка, ако се държи на българския обществен интерес.

Първо, дори и да сме убедени, че е наложително да потърсим такава сума за нови заеми, то не е достатъчно ясно, защо трябва да ходим на международния пазар. Такава сума би била пласирана твърде лесно и много по-полезно на нашия вътрешен пазар. Винаги е по-добре да дължим „на самите себе си“, отколкото на външни купувачи. В икономически план в този момент, когато нашите финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни и други фондове – се нуждаят от сигурни и относително добри финансови вложения и когато, въпреки ниските лихви, няма особен интерес към кредитиране на фирмите – емитирането на вътрешен заем би решило много повече наши икономически проблеми в макроикономически аспект.


Второ, за нас е от значение да не увеличаваме плащанията навън в евро с оглед изискванията на валутния борд, особено ако имаме предвид очертаващия се спад на износа. Това, с което се хвалим през последните години – фискалната стабилност – се дължи на валутния борд и фактът, че нашата парична емисия се основава на валутните ни резерви, а не на дискрецията на централната банка за преценка на емитираните пари.

Трето, как и защо се появи необходимостта от нов дълг, след като само преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки новата ситуация с пандемията, не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фискален резерв около 9 млрд. лв.

Може само да се съжалява, че нито критиките за отсъствие на ефективност при харченето на бюджетните пари, нито протестите на хората, които продължават повече от два месеца, промениха нещо в подхода при управлението на бюджета на страната ни. То продължава да е неясно и еднолично.

В това отношение действията на политическа партия ГЕРБ са последователни. Те никога не обясняват и не отчитат значителното отклонение на бюджетни ресурси за цели, които не са предвидени в държавния бюджет. Ще припомним някои факти от предходните години на настоящето управление, както и постоянно повтаряната мантра, че те намалили дълга, който бил нараснал при предходните управления.


Когато ГЕРБ идва на власт държавният дълг отнесен към БВП е 13.7%. Това са данни от официалната наша статистика към края на 2009 г. През следващите години дългът расте, за да достигне през 2016 г. – 27.8 %. Все пак към края на 2019 г. държавния дълг е около 20 %. Това е един от най-ниските проценти в ЕС. Цената обаче за това състояние се плаща от целия народ, който получава изключително ниско качество на обществени услуги в областта на социалната сфера. Вместо да се потърсят причините се премина към приемане на нов закон за социалните услуги. В него ръководна роля имат честните предприятия, които ще предлагат такива услуги. Резултатът, който ще видим още при съставяне на Бюджет 2021 ще бъде значително разхищение на парите в тази сфера в интерес на обособени групи, вместо в интерес на обществото.


Установи се трайна тенденция за неправилно планиране на капиталови разходи в държавния бюджет, които се използват като резерв за текущо разместване на парите за цели, които са далеч от предвиденото и които осигуряват подходяща за корупция среда.

Отсъства каквато и да е информация как се регулират разчетите между фискалния резерв и т.н. централен бюджет. Това става възможно и поради недостатъчната прецизност на законовите разпоредби в ЗПФ, който определя твърде неясно какво е предназначението и какъв е контролът спрямо централния бюджет.

Съществува много старо и прилагано навсякъде правило, че ежегодно предвижданият дълг в Закона за бюджета отговаря на дефицита, който се планира и евентуално на падежирани плащания на стари дългове. Това не се спазва у нас, но и не се коментира от народните представители при приемането на закона за бюджета. Пълното пренебрегване на предвидената законова процедура за обсъждане ежегодно в пленарна зала на Народното събрание на изпълнението на Закона за бюджета за съответната година, също допринася много за цялата бъркотия около бюджетния процес у нас, както и при преценката на необходимостта от нов дълг. Това се прави толкова дълго и последователно, че вече отсъства каквото и да е познание в обществото за значимостта на обсъждането на изпълнението на бюджета.

Ето защо не приемам за основателно казаното от министъра на финансите по повод на новата емисия от държавни облигации на България на външните пазари.

Вероятно някои ще възрази, че след като така бързо се пласират книжата, не са верни моите разсъждения. Нека да се има предвид, че интересът на тези, които купуват дълга се определя от техния интерес. В момента светът е препълнен с пари, които търсят някакъв доход. При нулевите лихви и при налагащото се продължаване на паричната политика на ФЕД, ЕЦБ и другите големи банки намирам подхода на ЕЦБ за подходящ и необходим. Пласирането на дългови облигации не е трудно и то особено от страни, при които бюджетните разходи са едва 35% към БВП при средно за европейските страни около 50%.

Посоченото не трябва да се разбира като отричане на вземане на заеми от страната ни. Имаше такава мода във финансовата наука и практика през 90-те години на ХХ век и до 2010 г. Аз не съм я поддържала никога. Радвам се, че тези увлечения отминаха. Но ще се радвам много повече, ако у нас се разбере, че в бюджетната сфера и управлението на дълга приказката за върховенството на закона е много, много съществена. /БГНЕС


------------


Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.