"Дължим толкова много на този български мозък Христо Грозев. Христо ти рискува толкова много и направи толкова много за този филм." Това са думи на режисьора Даниел Роър на документалния филм „Навални“, който грабна „Оскар“ на тазгодишните филмови награди в САЩ.

Трудно беше снимане в пълна тайна, трябваше да се борим с опитите за дезинформация от страна на Кремъл. Имаше шпиони, които ни снимаха, за да представят в тайна операция на ЦРУ. Снимките на филма бяха превърнати в руска пропаганда. Това сподели пред Нова ТВ разследващият журналист Христо Грозев малко след тържествената церемония в Лос Анжелис. 

Това разследване не започна от нищото. От 2014 година се занимавам с тайни операции на руските спецслужби. Първото голямо разследване беше през 2016 за събитията в Черногорие, а най-същественото беше свързано с опита за отравянето на Скрипал с „Новичок“. Когато стана ясно, че Навални също е бил тровен с „Новичок“ нещата станаха твърде интересни. Всяко разследване всъщност ни дава информация, която може да ти помогне да разследваш нещо ново, разкри интереса си към заснемването на филма за руския опозиционер журналистът. 

Той разказа и нещо много любопитно. Въпреки че не е очаквал да получи толкова високо признание, Грозев открил вчера стар имейл към една банка, от която се опитали да получит финансиране на този проект. И тя ми отговорила, че щом ще е филм за Путин и Навални, не биха искали да се забъркват с това и им отказала. Тогаво той им отговорил, че правят грешка, защото пропускат голям шанс да станат банка с „Оскар“. 

Сега ще им изпратя имейл, за да потвърдя това, което съм им казал, заяви Грозев. 

Той обясни, ч в този момент има поне 25 разследвания, които се опитва с неговите колеги да приключат и на 4 или 5 ще бъде дадена гласност. Освен това работят и по два документални филма и един художествен, който в момента му е любимият и по който работи с огромен интерес. 

В Европа ситуацията е сложна, но за щастие имаме няколко филмови проекти, което предполага аз да съм в САЩ, докато решим проблема с моите колеги професионалисти за нашата сигурност. (…) Страхът е субективно усещане. Има сериозна опасност за живота ми, но субективно чувство на страх не чувствам. Затова се опитвам да заобикалям опасностите, за да мога да правя това, с което се занимавам, коментира Христо Грозев.