Христо Грозев: В Кремъл се задълбочава конфликтът между Путин и силовия елит

Разследващият журналист Христо Грозев заяви в интервю за UA NEWS, че войната срещу Украйна не е била продиктувана единствено от външнополитически цели, а може да е била свързана и със стремежа на Владимир Путин да запази властта си и да укрепи режима си.

По думите му хора, близки до руското ръководство, още преди началото на войната са предупреждавали, че Путин се опасява от нарастващо обществено напрежение и от промени в руското общество, особено сред младото поколение.

„Войната можеше да бъде разглеждана като инструмент за консолидиране на обществото около властта и за запазване на политическата система“, посочва Грозев.

Според него обаче резултатът може да се окаже обратен – вместо да укрепи режима, войната постепенно е започнала да създава нови напрежения вътре в руската държава.

Напрежение между Кремъл и силовия елит

Грозев твърди, че между Кремъл и част от влиятелните представители на руските силови структури се задълбочава конфликт, който засега остава скрит.

„Това не е открит бунт или непосредствен опит за смяна на властта, но има сериозно разминаване между интересите на Кремъл и част от силовия елит“, казва той.

Според журналиста дългогодишният модел, при който властта е позволявала на влиятелни фигури да натрупват богатства срещу политическа лоялност, вече е нарушен.

„Сделката между Кремъл и елита беше проста – позволено им беше да забогатяват, но в замяна трябваше да бъдат абсолютно лоялни. Войната промени тази система“, заявява Грозев.

По думите му Москва вече разполага с по-малко ресурси, с които да поддържа тази лоялност.

„Няма нови възможности, няма нови икономически дивиденти, които да компенсират загубите. Много представители на елита започват да разбират, че войната не е донесла това, което им е било обещано“, казва той.

Част от силовиците смятат, че войната е загубена

Според Грозев най-информираните представители на руската система за сигурност вече осъзнават, че първоначалният план на Кремъл за бърза победа се е провалил.

„Войната трябваше да приключи за дни или седмици. Вместо това тя се превърна в продължителен конфликт без ясен изход“, посочва той.

Разследващият журналист отбелязва, че недоволство се забелязва и сред среди, свързани с армията.

„В различни канали, включително сред хора, близки до военните, се появяват критики за липсата на ясна стратегия, проблемите в командването и решенията на военното ръководство“, казва Грозев.

По думите му част от силовия елит вижда два нежелани варианта – продължаване на войната с още по-големи загуби или нова мобилизация, която може да предизвика сериозно напрежение сред населението.

Ядрената заповед като възможна точка на криза

В интервюто Грозев коментира и хипотетичен сценарий, при който отказ от изпълнение на заповед за използване на ядрено оръжие може да се превърне в момент на сериозна политическа криза.

„В една такава система властта трябва да бъде сигурна, че всички по веригата ще изпълнят заповедта. Ако един ключов човек откаже, това може да покаже слабостта на системата“, заявява той.

Според него именно сред най-информираните представители на силовите структури може да има най-голяма несигурност относно бъдещето на режима.

Подготовка за възможна промяна

Грозев посочва, че някои представители на руските служби и елита вече могат да се подготвят за различни сценарии.

„Когато хора, близки до властта, започнат да прехвърлят активи, да осигуряват семействата си и да мислят за резервни варианти, това показва, че увереността в стабилността на системата намалява“, казва той.

Според него подобни действия показват отслабване на идеологическата лоялност към режима.

Ролята на хакерите и изтеклите данни

В интервюто Грозев обръща внимание и на ролята на хакерски групи и независими активисти, които могат да разкриват информация за вътрешните процеси в руските институции.

„Изтеклите данни и кореспонденции могат да дадат важна информация за настроенията вътре в системата, но всяка такава информация трябва да бъде внимателно проверявана“, предупреждава той.

По думите му войната в Украйна показва, че неправителствени структури вече могат да оказват влияние върху процеси, които преди са били изцяло контролирани от държавите.

Според Христо Грозев войната срещу Украйна не е довела до очакваното от Кремъл укрепване на режима, а е създала нови напрежения вътре в руската система.

„Конфликтът между Кремъл и част от силовия елит остава скрит, но натрупването на военни, икономически и политически проблеми може да доведе до сериозна вътрешна криза“, обобщава разследващият журналист.