Христо Радков: Мантинела не може да стане причина за настъпване на катастрофа

По повод на зачестилите катастроф ипрез последните дни, Христо Радков от Българско обединение на шофьорите коментира, че ограничително съоръжение не може да стане причина за настъпване на инцидент

То може да не е удържало, може да е направило всичко друго, което не би трябвало да направи, но не може да предизвика инцидент.

Въпросният инцидент, в който шофьорът веднага съобщи, че е спукал предна лява гума, която го е хвърлила в насрещното движение, според експерта, споделил мнение пред БНР, е заради грешка на водача.

"Има някаква друга причина. Дали е техническа, дали нещо друго. Да предположим, че се движи с 90 км/ч, няма как да отмести траекторията на движение толкова е рязко, че да мине косо през мантинелата", твърди той. 

"По повод ограничителните съоръжения, аз съм един от хората, които бяхме в групата, която написа последната наредба за ограничителни съоръжения. Която работихме, ако не се лъжа, две години. 2024 година беше обнародвана и е в сила оттогава."

Тоест по пътищата, които се строят след 2024 година, трябва да отговарят на тази наредба, но не само те, а и тези, които са действащи, трябва да бъдат приведени към изискването на тази наредба.

Честно казвам, нямам никаква идея, защо да се даде срок от 10 години да се приведат пътищата в съответствие с наредбата. Говоря за построените пътища, каза Радков. 

Експертът категорично отхвърли идеята за бетонни ограничителни съоръжения по магистралите.  Основната причина, според него е, че самото ограничително съоръжение тип "Мантинела" поема кинетичната енергия при сблъсък.

Оттам самото сътресение на пътуващите в пътното превозно средство е много по-малък, а освен това, когато се поеме част от енергията, при връщането обратно на пътното превозно средство, то се връща с намалена скорост, посочи Радков.

Докато когато се ударите в бетонното съоръжение, това е точно както на билярда, когато се удари топката във фонт. Тя продължава с абсолютно същата скорост. И тогава се променя единствено траекторията на движение, добави той.

"Тези съоръжения се използват както тунела на Люлин в София, там където скоростта е по-ниска и не е задължително отдолу да не бъде направен фундамент за укрепване."