Писателят Христо Стоянов откри грешка в романа "Хавра" на Захари Карабашлиев. Оказва се, че авторът не е проверил точно коя прокуратура какви функции има. Стоянов припомни още забавни фактологични грешки, които са правени през годините от български писатели. Вижте коментара на Христо Стоянов във Фейсбук:

"Ето какво пише Карабашлиев в "Хавра"

„Фактическата обстановка се установява категорично от материалите по преписката. Събраните доказателства са безпротиворечиви, а в доказателствената съвкупност не са налице непълноти. При техния анализ не остава никакво съмнение, че не е налице извършено престъпление. Ето защо е видно, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за образуване на досъдебно производство, поради което ПОСТАНОВИХ: отказвам да образувам...“
Нямаше достатъчно доказателства за досъдебно производство, за ексхумация и аутопсия, молбата бе „неоснователна и не подлежи на обжалване“. Нямаше да бъде повдигнато дело срещу „неизвестен извършител“. Той погледна надясно към синьото на морето, което проблясваше далеч между покриви и дървета. Районната прокуратура отказваше да търси истината за убийството на баща му."

Захари,
убийството се разглежда от Окръжна, а не от Районна прокуратура. В нейните правомощия са престъпления против личността по чл. 122 (непредумишлено убийство), 127, 129, 143, 149 - 159... Убийството, с изключение на непредумишлените, по компетентност отиват в Окръжна прокуратура. Книгата, колкото и хубава да е, може да се чете и от юристи и на тях ще им направи впечатление. В този смисъл няма оправдание "авторов прочит, художествена литература" и т.н. Така стигаме до парадокси, като: "Баба ми беше неграмотна от дете" (Вл. Голев), "Аспарух ядеше царевична питка" (В. Мутафчиева). Аспарух е живял преди откриването на Америка, все пак... Извинявай. Чисто приятелска и професионална забележка...Трябва да се пазим от подобни неща...Особено когато влизаме в публичен спор "За" или "Против" избора на магистрат. Тълпата лесно се манипулира, но аз не съм тълпата... Успешен ден...".