Беше 1913 г. Мустафа Кемал е изпратен в София като военен аташе.

Докато успее да наеме квартира, се настанява в хотел "България" срещу Царския дворец, после се премества в "Сплендид Палас" и накрая заема стая с един прозорец в двуетажен пансион на булевард "Фердинанд".

Най-близкият му приятел в София е Шакир Зюмре. Той е един от 17-те депутати-турци в българския парламент, депутат от Варна. Благодарение на Шакир той се запознава с българските депутати, българските генерали и българското общество; освен за София, той отговаря и за Белград, Букурещ и Чечения, като събира разузнавателни данни, подготвя военно-политически доклади и ги изпраща в Истанбул.

Той прекарва цялото си време извън службата със своите "деца на завоеванието" - турците в България.

Докато разговаря с песимистично настроени турски младежи, той предлага за "модел за подражание" Гази Осман паша, героя от Плевен: "Избрах Гази Осман паша за свой водач, турският дух е националният дух там, ще мислим за Плевен и Гази Осман паша в трудни дни, нека Осман паша и бъде вашият водач".

Когато започва Войната за независимост, той смята да се възползва от контактите си в София, да използва близкото приятелство, което е установил с българските турци, за да осигури изпращането на оръжия и боеприпаси в Анадола през Черно море.

Беше 1914 г.

По случай Деня на културата в Дома на армията в София беше организиран бал с костюми. Искал да окаже психологическо въздействие върху дипломатите в града, затова помислил за това и поръчал да му донесат специален костюм от Военния музей в Истанбул. (И до днес го наричат приблизително "яничарско снаряжение", но всъщност това е "снаряжение на султан, военачалник, сюзерен").

Когато той влезе в залата, се чуха аплодисменти. Той беше безспорният фаворит на бала. Символичното жури на вечерта присъди на Мустафа Кемал наградата за най-хубав костюм. Царят и царицата лично му стиснаха ръката и го поздравиха. Испанският шарже д'афер в София е почитател на ориенталската култура и има лична стая в сградата на испанското посолство, която украсява с турски килими. На излизане от бала той покани Мустафа Кемал. Легендарната снимка, която се е запечатала в паметта ни, е направена онази вечер в испанското посолство.

Тази великолепна снимка, един от най-важните кадри в нашата история, не е била известна на никого до 1921 г. На 20 декември 1921 г. тя е публикувана на първата страница на вестник "Тевхид-и Ефкар" в Истанбул. Всички научиха за това в този ден. Защото... Войната за независимост е национална борба не само на Анадола, но и на турците в България. Нашите сънародници възпроизвеждат тази легендарна снимка на Мустафа Кемал и я окачват в домовете и магазините си. Това е първият плакат на Мустафа Кемал, който е гравиран в сърцата, залепен по стените.

Един от нашите сънародници на име Ясин Бей, търговец в София, изпрати копие от тази снимка на Велид Ебуззия, собственик и главен редактор на вестник "Тевхид-и Ефкар", за да бъде публикувана в Истанбул. Първата биография на Мустафа Кемал в историята също е публикувана от български турци, отново по време на Войната за независимост. Името Кемал, дадено на Мустафа Кемал от неговия учител по математика, капитан Мустафа Ефенди от Скопие, е Кемал на името на Намък Кемал. Учителят по математика, който е почитател на Намък Кемал, кръщава любимия си ученик Кемал на името на своя съименник Намък Кемал.

Истанбулските вестници са цитирали тази подробност от биографията, публикувана от българските турци. Нашият сънародник Шакир Зюмре, който има изключителен принос за Войната за независимост с оръжията и боеприпасите, които изпраща в Анадола през Черно море, е награден с медал за заслуги от Великото национално събрание на Турция.

След провъзгласяването на Републиката той се изселва в родината си Турция. Създава първия завод за отбранителна промишленост в Република Турция. Във фабриката си в Истанбул, в която работят две хиляди души, той произвежда бомби за местни и национални самолети и боеприпаси за турските въоръжени сили. Той слага край на вноса. Той дори позволява на Република Турция да изнася боеприпаси.

Годините минаха неусетно

В началото на 80-те години на ХХ в. започва преследване на българските турци. Българската държава се опитва да унищожи турските им корени. "Вие не сте турци", казваха те. "Вие сте българи, които са приели исляма". Те затварят турските училища и турските вестници. Дори носенето на дрехи с турски мотиви се смятало за престъпление. Обрязването е забранено, а майките на обрязани деца са осъждани на пет години затвор. Джамиите бяха затворени. Традиционното погребение е забранено, погребението в ислямски стил не е позволено, надгробните плочи на турски език са поругани. Тези, които говореха на турски, бяха глобявани.

Турските имена се българизират

Това нечовешко насилствено налагане е наречено "възродителен процес". Войници с калашници чукат на вратите на турците, водят ги насила в канцеларията на кметаа, показват им списъци с български имена като Йордан, Михаил, Станка, Емилия, Наталия и т.н. и им казват да си изберат едно от тях.

Със старите документи за самоличност с турски имена не можеха да теглят пари от банката, не можеха да запишат децата си на училище, не можеха да си намерят работа в държавно учреждение, трябваше да използват българското си име, учителите присъстваха в клас и четяха българските имената на турските деца. Дори не можеше да се каже "турско кафе", това беше променено, трябваше да се каже "ориенталско кафе". Асимилацията бавно се превръща в геноцид. В периода 1980-1985 г. са убити повече от хиляда турци.

Започва мъчението в Белене. Лагерът в Белене се намирал на остров Белене, между двата ръкава на Дунав, пресичани с мостове. Те затварят тук лидерите на турския народ, които са организирали съпротивата. Няма отоплителна система, замръзват в снега и зимата.Не им е било позволено да ходят до тоалетна след стъмване, използвали са кофите в отделенията.

Дори тези със спукан апендицит са били питани: "Съгласни ли сте да станете българи?" и тези, които са казвали "не", са били оставяни да умрат. Често сервирали свинска супа за храна. Ако искате не яжте, дори не даваха хляб, когато се сервираше свинско. Турците обявиха гладна стачка. И се случи това чудотворно събитие, което предизвика голям шум по целия свят.

Наим Сюлейманоглу, син на турската нация, се укрива в турското посолство в Мелбърн, Австралия, където пътува за световното първенство по вдигане на тежести, и дезертира в Турция. Той е на 19 години. Това е изключителен успех на Република Турция, турската дипломация и турското разузнаване. Наим е отказал 10-те милиона долара в брой и рекламните договори за 100 милиона долара, които американците са му донесли в куфар, за да стане гражданин на САЩ... Предпочита родината си. По това време разпадането на Съветския съюз е неизбежно. Горбачов започна реформи и курс към прозрачност, за да предотврати колапса.

Режимът на Тодор Живков е обречен. Като последно зло той измисли "принудителното изселване". Според него Турция няма да отвори границите, а Тодор Живков ще се обърне към света и ще каже: "Виждате ли, това не са турци, това са българи мюсюлмани, ако бяха турци, Турция щеше да ги приеме". Сметките на диктатора не сработват... Турция отвори границата. Наим Сюлейманоглу беше източникът на вдъхновение, компасът на нашите сънародници, които се измъчваха от режима на Тодор Живков, той направи така, че преградите да паднат и се превърна в надеждата за свобода. 350 хиляди наши сънародници, деца и юноши, тръгват на път. Те напускат земите, в които са родени, домовете и селата си, и влизат в родината с влакове и коли, но най-вече пеша - от Капикуле до Дерекьой. Това е най-голямата миграция, която Европа преживява след Втората световна война. Нашият водач на века тогава беше областен председател на Партията на благоденствието в Истанбул. Той беше категорично против пристигането на нашите сънарадници, бягащи в Турция от геноцида, беше категорично против Турция да отвори границите, казваше, че държавата е направила голяма грешка.

Той крещеше и удряше с юмрук върху банката.

"Какво казаха на България, казаха да дойдат, да дойдат всички, дори Тодор Живков може да дойде, ако иска, добре, казвате да дойдат, но вижте, Ахмет, Мехмет живее с минимална заплата тук, хората в страната са гладни, продават жените си, продават дъщерите си, карат ги да работят, казвате да дойдат, когато не сте намерили решение на този проблем, къде ще ги заселите, на Капъкуле правят анонси чието лечение е приключило може да отиде където пожелае, 780 хиляди квадратни километра са на ваше разположение, И така, тези хора дойдоха, дали са шпиони, или не, и после гледаш, казват, че сред дошлите има пет хиляди шпиони, Боже мой, къде да ги настаним, даваме им училищни общежития, и после гледаш, започват безнравственост в парковете на Бурса, какво е това държавническо разбиране, човекът ти налага виза след виза, а ние какво правим, казваме, че който иска, да дойде, това на какво прилича?"

"Те шпиони ли са?" - каза той. "Занимават се с неморални дейности в парковете" - казваше той. "Хората ви налагат виза, а вие казвате, че всеки може да дойде", казва той. "Нека дойде и Тодор Живков - подигра се той.

Изминаха 33 години от пристигането на нашите сънародници.

През целия ми професионален живот през ръцете ми са минали милиони новини.

През целия си професионален живот не съм видял нито един наш сънародник, който да е замесен в престъпление, нито един наш сънародник, който да е злоупотребил с Турция, нито един наш сънародник, който да е злепоставил Турция, нито един наш сънародник, който да е предал родината си, включвайки се в терористични организации.

Някой може ли да го твърди?

Те работеха с чест и достойнство. Те не казват, че е било трудно, че заплащането е било ниско и т.н., те не са избрали работа. Работиха усърдно, независимо от работата. Спомням си онези времена като днешното... Особено жените на нашите сънародници бяха пример за подражание за цяла Турция. Видяхме жени, работещи като шофьори на автобуси, жени, работещи като месари, за първи път видяхме жени, които работят във водопроводни магазини. Жените се заемат с работа, известна като "мъжка работа". Не съм виждал или чувал за някой, който не си плаща наема, който лъже за дълговете си, който мами, който ограбва държавата, който пречи на съседите си. Някой чувал ли е? Те стават примерни работници във фабриките. Те стават търговци, чиито думи се приемат като дела. Те започват като продавачи и стават работодатели. Те са отгледали почтени, патриотични и модерни деца като себе си. Те са станали лекари, адвокати, инженери, учени, никога не са приемали безплатна помощ от държавата, не са ставали мързеливци и не са натоварили Турция с нито една стотинка. Има ли някой, който може да твърди обратното?

И все пак...

Нашият вожд на века, който се противопостави на идването на собствените ни сънародници в Турция, който се противопостави на отварянето на границите за сънародниците ни, който каза "те шпиони ли са или какво", който каза "България ви налага визи, вие казвате, който иска да дойде", който каза "те правят съобщения на границата тези, които са приключили лечението си, че могат да отидат където искат, 780 хиляди квадратни километра са на ваше разположение, какво е това държавническо разбиране", който се подиграваше, като казваше "поне да дойде и Тодор Живков".

Той докара в Турция милиони сирийци, с които нямаме никаква етническа връзка, с които нямаме и най-малка близост, с които нямаме и най-малкото единство на историята и съзнанието, които са неграмотни, безработни, без професия, без документи за самоличност, даде им заплата, похарчи за тях 60 милиарда долара, като ощети нацията ни, превърна границите ни в рехава мрежа, отслаби националната ни сигурност... Не стига това, ами и батальони афганистанци, с които нямаме ни най-малка връзка, с които нямаме ни най-малкото единство на историята и съзнанието, които дори нямат документи за самоличност, влизат пеша през границата ни, товарят се в кашони на камиони и се разтоварват в центровете на градовете ни.

И накрая..

Нашият лидер на века, който се противопоставяше на идването на собствените ни сънародници в Турция, който се противопоставяше на отварянето на границите за сънародниците ни, който викаше "България ви налага визи, а вие казвате да идва, който иска"... Забравете за визите, той дори премахна паспортите за България.

Ако турските граждани искат да отидат в България, трябва да получат виза, а ако българските граждани искат да дойдат в Турция, нямат нужда от виза, дори няма да им искаме паспорт. На тяхно разположение са 784 хиляди квадратни километра. Е, разбира се, човек се чуди... И Тодов Живков ли ще дойде?/БГНЕС

Коментар на Йълмаз Йоздил за в. „Джумхурийет“