Юлияна Методиева

Ако Бойко Борисов е дълбоко вярващ човек, какъвто се представя с ревностното посещение на църковните служби и целуване ръка на владиките, той би трябвало да чува мнението на свещеници като архимандрит Никанор! Особено тягостно е в дните около Рождество Христово лидерът на най-голямата про-европейска партия да се подхлъзва по динената кора на църковните муджехитини и да казва кое е редно и кое не е редно при регистрация на старостилците. На всичко отгоре, внесеният от партията му законопроект за промяна в Закона за вероизповеданията не е първото кокиче сред зимата. До него се нареди….сещате се кой. За всеки случай ще го кажа после.

Когато Конституционният съд през 1992 година, а после и през 2003 се произнесе как да се интерпретират конституционни разпоредби, косвено той определи правната рамка за мястото на православието и ролята на БПЦ. А именно, че важните принципи за конституционната законност и защитата на религиозните права трябва да бъдат използвани като

основа за аргументация в съдебни дела,

 свързани с регистрацията на религиозни организации. Формулировката на КС можеше да послужи за пътеводна светлина на днешните парламентаристи. Можеше, ама не!

Определението на конституционните съдии като Димитър Гочев, Христо Данов(1992), Димитър Токушев(2003) или Неделчо Беронов, Бог да го прости, беше авангардно, европейско, правозащитно. То издаваше надежда за ненамеса на държавата в религиозната мисъл и свобода на човеците. Двадесет години по-късно, спорът избухна отново и разпали огъня на дебата, все едно не е изгасвал никога. Дори решението на Страсбург се оказаха нищожни за гигантския популизъм на партийните лидери!

През тия рождественски дни, хуманистът архимандрит Никанор каза така (цитатът e от интервю на Георги Лозанов:“ Новото сега е свързано с едно решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), според което не може(!) държавата да решава богословски по същество спорове и да определя законодателно, в условията на секуларност, коя институция единствена може да „представлява и изразява“ определено вероизповедание. Това тълкование на европейския съд е задължително и за българските съдилища и в резултат имаме решението на ВКС за регистрация на втора православна църква у нас. “Нали е ясно, че хуманистът Никанор повтаря по същество решенията на КС!

Защо ГЕРБ

оглуша за собствените си декларирани ценности,

 които би трябвало да гарантират неотклонния му вървеж по европейския път? На всичко отгорое, защо неадекватният на тези ценности законопроект дяволски прилича на законопроекта на „Възраждане“, внесен със същото православно усърдие пак по същото време?
Ето какво казват хората на Бойко Борисов:“Регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената(!) признатата по закон православна църква, а именно Българска православна църква – Българска патриаршия“

Ето защо пък Костадиновите блюстители на единството на българската православна нация, внесоха свой законопроект за промяна на закона за вероизповеданието. Те се били опасявали, че евентуалното вписване на БПСЦ ще донесе „разделение в православния свят“. Затова и заявяват, че това "категорично не бива да бъде позволявано, както и че подобни действия се явяват заплаха за националната сигурност на България“. Загриженост за единната и неразделна БПЦ съчетана с националната сигурност е върхът! Две в едно!

Проблемът с тия два предновогодишни законопроекта на ГЕРБ и Възраждане съобщава гръмко и друго. Идентични по философия те са

 свидетелство за подмолната близост на двете партии

 Вече сме гледали филма как ГЕРБ управлява с ВМРО в миналото, или си прави парламентарни мнозинства и гласува закони в угода на крайните националисти. Лошото е, че идейните политически близнаци заиграха в един отбор точно на терена на христовата вяра и нейните поместни църкви.

Това, че Министерски съвет също е изразил отрицателно становище за регистрацията на БПДЦ направо не е новина, а скука. Димитър Главчев – еманципиран от ГЕРБ държавник? Стига смешки!