Според министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов 3% бюджетен дефицит е трудно постижим с планираните разходи, които вече са фиксирани, предаде Дарик. Министърът отговори на въпрос на журналисти относно параметрите на предложения проектобюджет от служебния кабинет. Преди дни служебното правителство представи проектобюджет за 2023 г. с дефицит от 6,4 процента от БВП.

Остава да се "играе" единствено в приходите, тъй като разходите, които ние сме представили, са на база на решенията от 44-то до 48-то Народно събрание, каза министър Стоянов. Разбира се, новото Народно събрание може да реже, но разбирате колко е трудно да се режат социални разходи веднъж, след като са дадени, така че възможностите са единствено в приходната част и там трябва да се прецени коя мярка би сработила достатъчно, добави той.

Стоянов каза, че работата му като министър на икономиката и индустрията, както и на неговия наследник в едно редовно правителство, е да успеят да постигнат по-висок ръст, който да помогне в някаква степен да се затвори "дупката" в бюджета. Той смята, че това е възможно, но в никакъв случай не може да донесе 3% дефицит при тази приходна част в момента.

Министърът каза, че с бюджета служебното правителство се е опитало да даде реалната картина на финансите на държавата в момента. Стоянов посочи, че много мерки от предложените за свиване на дефицита са възможни, но депутатите ще преценят кои са мерките, които удовлетворяват политиката години напред.

Бюджетът винаги е с тригодишна прогноза. Затова и ние решихме просто да дадем картината на финансите в момента, тъй като няма как едно служебно правителство да поеме отговорност за години напред каква ще бъде финансовата политика на държавата, обясни Стоянов. На въпрос за възможността за вдигане на корпоративния данък от 10 на 15 процента той каза, че като министър на икономиката не подкрепя такова решение. Има различни варианти, в ръцете на депутатите е кой ще изберат, каза министърът.

Стоянов коментира и срещата на министрите на земеделието от ЕС в Люксембург днес, на която ще бъдат обсъдени предизвикателствата, възникнали от безмитния внос на украински стоки. Очаква се министрите да се запознаят със становището на държавите, сред които България, които временно въведоха ограничения за този внос.

"Преговорите продължават. България към момента е удовлетворена от това, което Европейската комисия предложи, тъй като при нас най-големият проблем е със слънчогледа, но петте държави се движим в пакет за всички продукти." - посочи той.

Останалите държави са по-засегнати от вноса на други продукти и по време на преговорите държим на разширяване на този списък с продукти, за които ще бъде временно забранен вносът или по някакъв друг начин ограничен, като всяка държава после ще може самостоятелно да сваля забраната за конкретни продукти, посочи министърът. Затова България подкрепя останалите държави в разширяване на списъка, а после за продуктите, които при нас не са проблем, веднага ще свалим ограничението, добави той.

Никола Стоянов каза още в отговор на въпрос за усилията за овладяване на цените на храните, че вече се наблюдават първите намаления на цените и на дребно.

Той даде пример, че от март цената на олиото се е понижила с още 8%, маслото с 6 процента, киселото мляко с между 7% и 9% в зависимост от маслеността. "Забелязваме първи сигнали на падане, има някои покачвания, но те са предимно заради сезонния характер на продуктите и по-скоро не очаквам да повлияят, каза Стоянов. Виждаме много промоции в момента и се надяваме това да се превърне в трайно ниски цени." - добави той.

Министър Никола Стоянов участва в откриването в София на българо-нигерийски бизнес форум заедно с държавния министър на индустрията, търговията и инвестициите на Нигерия Мариам Катагум, която е на посещение у нас.

Нигерия е най-голямата икономика в Африка с население над 200 милиона души, с много ресурси, много интересен за България партньор, отбеляза Никола Стоянов.  

Той посочи, че съществува значителен потенциал за оптимизиране и диверсифициране на взаимната търговия. За нейното положително развитие говори и постигнатият ръст на стокообмена за последните пет години от над 400 процента, добави той. Стоянов каза, че най-голям потенциал за сътрудничество има в минната индустрия, земеделието, енергетиката, информационните технологии. Потенциал има и в традиционни за сътрудничеството между двете страни области като машиностроене, строителство, образование.