"Темата за либерализацията на тока за бита отдавна е на дневен ред. Основната причина за това е, че цените на електроенергията са много чувствителна политическа тема. Включително това, че очевидно предстоят нови избори, не е в подкрепа на това реформата да бъде приключена", коментира пред БНР деканът на Стопанския факултет на Софийския университет Атанас Георгиев. Според него темата за енергетиката и крайните цени на енергията ще става все по-чувствителна. По думите му партиите искат да държат това под контрол, защото това е един от факторите за общественото мнение и настроенията към тях.

"По-резки движения със сигурност не са желани от нито една от политическите партии", подчерта той.

"Основната цел на това да бъдат обвързани цените при краен потребител с цените на пазара на едро е да може да се предадат по-ясно сигналите на това в кои часове енергията е по-скъпа и в кои часове има повече излишъци от нея", обясни Георгиев. По думите му именно това е основната цел на реформата на електроенергийния пазар:

"Така, както по-големите потребители на пазара на едро директно могат да получат ценови сигнали и да настроят потреблението си, по същия начин и домакинствата да могат да реагират на повишаващите се цени в определени часове и намаляващите цени в други", смята той.

По думите му обикновено тази реформа се комбинира с някакви компенсаторни мерки и прехвърляне на големи средства между различни участници по веригата.

"Включително и вчерашните новини за това, че се прилага интересен финансов инженеринг, който можем да наречем "бързи кредити" в енергетиката, също е в тази посока. Виждаме нестандартни инструменти, като например министерство купува дълг, търговско дружество прави дарения на държавен фонд – всичко това е заради изчерпване на предишните модели на компенсация между отделни части от веригата в добавената стойност. Трябва да се запитаме – ако не бяха държавни всички тези участници по веригата или общински, дали такъв тип финансов инженеринг би бил възможен или тогава може би щяха да се търсят реалните решения на тези проблеми", посочи Атанас Георгиев.

Според него може да се очаква допълнително доизкусуряване на финансовия инженеринг, който да позволи от 1 юли да се случи нещо, което няма да е пълна либерализация, но ще отрази още една стъпка по пътя в тази посока.

Той отбеляза обаче и устойчивостта на такъв тип решения:

"В следващ момент, когато има друга конфигурация в министерството, в Министерския съвет или Народното събрание – при всяка промяна се избира различен подход за решаването на тези въпроси", отбеляза експертът и добави:

"Ясно се вижда при тези решения, че сметката може да бъде платена или от потребителите, или от данъкоплатците".  

Относно "Топлофикация София" и парите, които трябва да се насочат натам, за да има тя газ, Георгиев изказа мнение: "С конюнктурни мерки се решават системни проблеми. Това няма как да бъде устойчиво".

Според него този въпрос няма как да бъде решен трайно, преди да има някаква визия за това как ще се развива – като общинско или друг тип дружество. Докато има несигурност, вероятно такъв тип конюнктурни решения ще продължат, изказа мнението си той. По думите му "Топлофикация" е поставена на сериозен пазарен риск:

"Когато има едно зависимо дружество в системата, страдат и останалите. В случая "Топлофикация София" е зависима, не може да си плати дълговете, защото не може да си събере вземанията. Това няма как да не се отрази на останалите по веригата".

Георгиев смята, че трябва да се търси решението в самата "Топлофикация".