34-годишният Николай Динев е работил като миньор в продължение на 12 години, но сега е изправен пред несигурно бъдеще, тъй като на климатичната конференция на ООН COP26 в Глазгоу 190 държави подписаха споразумение за отказ от използването на въглища.

"Това ще бъде бедствие... Катастрофата е неизбежна", казва Динев пред АФП в покрайнините на комплекса "Марица-изток" в централна България.

България – която се присъедини към ЕС през 2007 г., но остава една от най-бедните в блока, а също и една от най-зависимите от въглища страни – дълго време се въздържаше от определяне на краен срок за спиране на ползването на въглища за производството на електроенергия.

Миналия месец, обаче, правителството обяви, че ще предложи 2038 или 2040 г. като възможни дати за спиране на ползването на въглища - ангажимент на страната, заложен в европейската Зелена сделка.

В статията си АФП припомня и за протестите на миньорите в София, - протест, който събра стотици с призив правителството да спаси сектора, в който работят около 30 000 души.

Само в комплекс Марица-изток работят 12 000 души и осигурява над една трета от електроенергията в България. Неговите открити въглищни мини и електроцентрали са основният източник на доходи в региона от десетилетия.

Лигнитните находища в мините, които бяха открити от френски геолог в средата на 19-ти век и по-късно разработени от съветски инженери, съдържат още 1,5 милиарда тона въглища, показват данните на енергийното министерство.

Правителството предложи да се създаде държавна компания, която да превърне минните райони в индустриални паркове, да даде работа на бивши работници, но Динев желае той да може да "отложи процеса (на закриване на мините) с 30 години" до пенсионирането си.

Доскоро той все още имаше надежди да стане ръководител на екип и дори беше започнал да посещава дистанционни курсове от Минно-геоложкия университет, за да получи повишение. Но сега мъжът обмисля да замине в чужбина като милиони други българи, които са напуснали след края на комунизма през 1989 г., търсейки по-добри възможности на Запад.

"Напуснах армията, защото получавах 500 лева (255 евро, 296 долара) на месец и тук ми предложиха двойно. Казвам си, че тогава може би съм сбъркал", каза той за решението си да стане миньор като неговия баща, който е работил в мините 31 години. Родният дом и на двамата е погълнат от разширението на мината.

Като миньор мъжът печели 1500 лева (750 евро, 889 долара) на месец за 12 часа на ден ремонт на оборудване - средната заплата в най-бедната страна в ЕС - което "не е лошо за региона", каза той.

Динев успява да спести достатъчно, за да построи къща за родителите си, съпругата и 10-годишната си дъщеря. Въпреки това отглежда и плодове и зеленчуци, отглеждат кокошки и зайци.

„Ситуацията не е розова“, каза и 40-годишният Живко Демерджиев, който е работил близо 20 години като електроинженер в същия минен комплекс.

Съпругата му също работи в мините като счетоводител. Всяка сутрин те стават преди разсъмване, за да се качат на автобуса точно в 5:50 сутринта и са последните, които взимат трите си дъщери от училище вечер.

"Има всякаква информация, слухове... Всичко, което искам, е да имам ясна представа какво ще се случи и дали ще мога да работя след това", казва той пред АФП./БГНЕС