Годишната инфлация в ЕС и еврозоната продължава да показва признаци на отслабване, като данните за януари показват спад в 15 от страните от ЕС. В останалите 11 държави обаче е регистрирано повишение, съобщи „Евронюз“.

Инфлацията в ЕС постепенно и последователно спада след достигнатия през октомври 2022 г. връх от 11,5%. През януари 2024 г. годишната инфлация в ЕС беше 3,1%, което е спад спрямо 3,4% през декември по данни на Евростат, статистическата служба на ЕС.

Това е в рязък контраст със същия период на миналата година, когато тя беше 10,0%.

В същото време годишната инфлация в еврозоната през януари 2024 г. беше 2,8%, което е спад спрямо 2,9% през декември и е значително по-ниско от наблюдаваните през януари 2023 г. 8,6%.

Намаляващата инфлация показва, че потребителските цени се повишават по-бавно, отколкото по-рано, въпреки че все още растат. Отрицателна инфлация, или дефлация, се наблюдава, когато цените в дадена икономика спадат. През януари например цените на енергията в ЕС бяха по-ниски, отколкото година по-рано.

Предварителната оценка на Евростат, публикувана на 1 март, показва, че годишната инфлация в еврозоната е спаднала до 2,6% през февруари спрямо 2,8% през януари. Въпреки това тя все още е над целевото равнище на инфлация на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%.

Темпът на инфлация, измерван с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), до голяма степен се различава в Европа. Макар че в повечето държави от ЕС се наблюдава спад, в нито една от тях инфлацията не е отрицателна през януари на годишна база. Оценките на Евростат за февруари все още не показват признаци за такъв спад в нито една държава.

През октомври 2022 г. инфлацията достигна най-високото си равнище през последните четири десетилетия.

Кризата, свързана с Ковид-19 беше последвана от значителен скок на потребителските цени, както показва докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2023 г. Цените започнаха да се повишават през 2021 г. поради бързото възстановяване от пандемията и свързаните с нея затруднения във веригата за доставки.

Нахлуването на Русия в Украйна също тласна инфлацията отново нагоре, като въздействието му върху цените на енергията я доведе през октомври 2022 г. до нива, невиждани от 40 години.

Между 1997 г. и края на 2021 г. най-високият годишен темп на инфлация в ЕС от 4,4% е регистриран през юли 2008 г.

От този връх насам годишният темп на инфлация както в ЕС, така и в еврозоната спада всеки месец, с изключение на един месец за всеки раздел.

Данните за януари 2024 г. показват, че годишната инфлация в ЕС варира от 0,9% до 7,3%. Румъния се оказа с най-висок показател - 7,3% сред членовете на ЕС, следвана от Естония (5%), Хърватия (4,8%) и Полша (4,5%).

Дания и Италия отбелязаха най-ниските годишни нива на инфлация от 0,9%. Следват ги Латвия, Литва и Финландия с 1,1%.

Сред останалите държави от Голямата четворка на ЕС темпът на инфлация беше над средния за ЕС в Испания (3,5%) и Франция (3,4%), докато Германия (3,1%) отчете същото равнище като ЕС.

Инфлацията в Обединеното кралство беше 4,2%.

В сравнение с декември годишната инфлация намаля в 15 държави от ЕС, остана стабилна в една и се повиши в 11 други.

И петте страни кандидатки, за които Евростат предостави данни, разкриха по-високи нива на годишна инфлация от тези в ЕС.

Турция се отличаваше с 64,9%. Всъщност опозиционните партии и бившият ръководител на TurkStat's твърдят, че официалните данни за инфлацията са манипулирани. Независимата Група за изследване на инфлацията (ENAG) установи, че годишната потребителска инфлация е 129%.

Според предварителната оценка на Евростат годишната инфлация се очаква да намалее в 11 от 20-те държави от еврозоната през февруари в сравнение с януари.

Най-голям спад с 0,7 процентни пункта (пр.п.) - от 4,4% на 3,7% - се наблюдава в Словакия, следван от понижение с 0,6 пр.п. в Испания, Малта и Естония.

Според оценката тя се е повишила в 4 държави, а именно Белгия (2,1%), Люксембург (0,2%), Кипър и Финландия (и двете по 0,1%).

В еврозоната Хърватия отбеляза най-високия годишен темп на инфлация през февруари 2024 г. - 4,8%, а Латвия - най-ниския - 0,9%, измерен чрез ХИПЦ.

Разглеждайки основните компоненти на инфлацията в еврозоната, се очаква най-високият годишен темп на инфлация при храните, алкохола и тютюна да бъде през февруари (4,0% спрямо 5,6% през януари). Тя е следвана от услугите (3,9%, при 4,0% през януари) и неенергийните промишлени стоки (1,6%, при 2,0% през януари).

Оценката показва, че инфлацията при енергийните стоки ще продължи да бъде отрицателна - -3,7%, което е забележителен спад спрямо -6,1% през януари.

През януари инфлацията при непреработените хранителни продукти беше 6,9%, докато през февруари тя се понижи до 2,2%. Това може да е добра новина особено за домакинствата с ниски доходи, тъй като реалната инфлация на храните, която представлява темпът на инфлация на храните минус общата инфлация, оказва огромен натиск върху тях.

Инфлацията при храните и безалкохолните напитки в еврозоната бе 5,4%, което доведе до 2,8% реална инфлация при храните в еврозоната през януари.

Публикуваният в средата на февруари доклад на Европейската комисия "Икономическа прогноза за зимата на 2024 г." показва, че през 2024 г. се очаква икономическата активност в ЕС постепенно да се ускори. Очаква се също така потребителите да харчат повече. Тъй като инфлацията продължава да намалява, реалните заплати ще нарастват. Намаляващата инфлация ще спомогне за задържане на растящите цени на храните. /БГНЕС