Първа инвестиционна банка (ПИБ) се сдоби с рейтинг B от Fitch, което е пет нива под границата за инвестиционен клас и седем под рейтинга на България. Това е и най-ниската оценка сред следените от агенцията български банки, като перспективата по нея е отрицателна. Причината за последното са основно ефектите от пандемията, които като цяло се очаква да окажат силно негативни ефекти за банковия сектор.

Това не е нито повишение, нито понижение, тъй като миналото лято, скоро след обявените резултати от проверката на ЕЦБ и констатирания от нея капиталов недостиг, ПИБ се отказа от рейтинговите услуги и на Fitch, и на Moody's. Последната оценка на банката, потвърдена на 13 август 2019 г. пак беше B, но със стабилна перспектива. Нито тогава беше ясно комуникирано какво налага отказа от рейтинг, нито сега каква е причината за завръщане към него. Често външните оценки се налагат заради регулаторни изисквания (напр. признаване на различни инструменти в капитала) или за да могат определени институционални инвеститори да притежават книжа на банката.

Пак тези проблемни активи

Основният фактор за това ниво на рейтинга е "значителния натиск върху качеството на активите, което е резултат от високите нива на лоши кредити и придобити обезпечения". Според цитираните от Fitch данни към средата на годината нивото на лошите кредити в баланса на ПИБ е 24.4%, а начислените провизии са скромни - за едва около 33% от лошите кредити, което показва, че се разчита в голяма степен на обезпеченията по тях за покриване на риска. Според анализаторите на рейтинговата агенция лошите кредити на банката остават концентрирани, което препятства ефективното им разчистване от баланса. В добавка ПИБ има и значителни количества придобити обезпечения (6.8% от активите) и инвестиционни имоти, които също в голямата си част са прекласифицирани придобити като обезпечение недвижими имоти.

"Допълнителни рискове за качеството на активите на банката идват от ефектите от пандемията и те още не са отчетени, най-вече заради кредитния мораториум", пише още в обосновката на Fitch. Там се отчита, че ранните сигнали от клиентите, излизащи от мораториума, показват, че те в голяма степен се завръщат към обслужването на задълженията, но за повечето това предстои да се случи през настоящето тримесечие и ще е източник на краткосрочен риск.

ПИБ премина през две регулаторни проверки (от БНБ през 2016 г. и от ЕЦБ през 2019 г.), като и при двете бяха наложени съществени корекции и банката трябваше да изпълнява мерки за капитализирането си. Дори и след това наследството от лоши кредити явно остава източник за притеснения.

Капиталовата инжекция: позитивна, но недостатъчна

От Fitch отчитат увеличения капитал с 200 млн. лв. като временно облекчение на натиска от лошите кредити и пандемията, но според тях размерът му е скромен на фона на проблемите с качеството на активите. Към юни ПИБ отчиташе съотношение на базовия капитал от първи ред (CET1) 15.7%, а след увеличението към септември показателят е вече 18.7%. Непровизираната част на лошите кредити обаче по сметки на агенцията остава 83% от капитала, а ако се добавят и имотите в баланса, сумата става 137% от капитала на банката.

Увеличението на капитала беше част от изисканите от ЕЦБ мерки след като миналото лято тя наложи 263 млн. евро капиталов недостиг при негативен сценарий в стрес теста. От тях 100 млн. евро трябваше да се покрият със свеж кеш и поради липсата на частен интерес 70% от сумата беше записана от държавната ББР, срещу което тя придоби около 18% дял в ПИБ. Останалата част от сумата беше осигурена от чешкия милиардер с интереси в хазарта Карел Комарек.

Увеличението беше записано на цена 5 лв. за акция, около два пъти над пазарната цена тогава, като днес акциите на банката се търгуват на нива около 1.86 лв., което съответства на 280 млн. лв. пазарна капитализация.

От Fitch обръщат внимание още на рисковете пред рентабилността на ПИБ, която преди пандемията се подобряваше, но сега ще е под натиск. Към средата на годината банката отчете 21.7 млн. лв., но според Fitch тя не е начислила никакви озбезценки, заради бъдещи загуби поради влошаващата се икономическа перспектива. "По наше мнение това само отлага нуждата от провизиране, което ще потисне вече ниската рентабилност на банката", констатират анализаторите на агенцията. За деветмесечието печалбата на банката достига 38.3 млн. лева.

(източник: Капитал)