Мартин Димитров

Има опасност „Руско-турският поток” да се превърне в постоянен генератор на загуби. С ДДС цената достига да 3,36 млрд. лева. Тези средства се взимат като кредит. При това положение само лихвите на годишна база вероятно ще бъдат между 135 млн. лева и 170 млн. лева. До момента няма нито един сериозен анализ, който да показва, че очакваните приходи ще могат да покрият дори лихвите по кредита. Да не говорим, че винаги има и допълнителни разходи при подобни проекти. Цената винаги е по-висока от планираната и съответно лихвените плащания ще бъдат още по-високи. Освен това

очакваните американски и европейски санкции допълнително ще влошат финансовото положение

Така има съществена опасност да се окаже, че „Руско-турският поток” генерира ежегодишно загуби за българската енергетика, които могат да се използват от Москва като претенция за превръщането им в собственост на тръбопреносната мрежа и изведнъж, тя да се окаже руска собственост. Например Турция вече заменя по-скъпия руски газ, с по-изгоден алтернативен.
За да се защитят от всякаква отговорност ГЕРБ и БСП разрешиха проекта, като изменение на Енергийната стратегия, гласувана от Парламента. Целта е един ден да кажат, „ние не сме виновни Парламентът колективно гласува”, тоест индивидуална отговорност няма…