За пръв път от 20 години България влиза в новата година без гласуван бюджет. След трите вота и късното сформиране на редовен кабинет времето не стигна да се започне работа по финансовата рамка на държавата. Така 2022-ра започна със старата минимална заплата – 650 лева вместо с приетата 710 лева.

На 25 декември пенсиите бяха увеличени, както беше заложено в актуализацията на бюджета. Сега синдикатите са притеснени дали ще има пари за изплащането им при липса на ясна финансова рамка.

„На фона на актуализацията на Бюджет 2021, на фона на допълнителните пари за пенсионерите, индексацията с 1,35 коефициент - всичко това са допълнителни средства, а в момента не съм сигурен дали някой е питал НОИ разполага ли с тези средства и може ли реално да разплати”, коментира Любослав Костов от КНСБ.

Така правителството, което по закон е ограничено до приемането на бюджета да не харчи повече от приходите за същия период на миналата година, ще трябва да прибегне до трикове.

„Бюджетът не е публикуван, но аз съм сигурен, че правителството ще направи една иновация по примера на предишните кабинети – ще преведе трансфер от републиканския бюджет към бюджета на пенсионното осигуряване и по сметките на самия пенсионен фонд ще има достатъчно пари за плащане на пенсиите”, заяви бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов.

Работодателите са оптимисти, че парите ще стигнат, докато Бюджет 2022 стане факт.

„Таваните, които са разходни в повечето случаи, могат да се окажат достатъчни, но ако това не е така, вероятно ще трябва да се предприемат законодателни стъпки, съответно решение на Народното събрание, което да позволи да се повдигнат тези тавани. А те са критично ниски в условията на  продължаваща пандемия и криза в енергетиката”, коментира Васил Велев, председател на АИКБ.

Въпреки всичко, отсега синдикатите предпочитат да няма актуализация през лятото, за каквато се разбраха от четворната коалиция.

Амбицията на кабинета е бюджетът да е готов най-късно през март.