„Най-добрият вариант е да разгледаме международния опит. Само в две държави от ЕС имаме такъв таван на цените, който е наложен административно от държавата – Унгария и Хърватия. В Унгария той доведе до 45% инфлация при храните, а в Хърватия – малко над 18%", коментира доц. Щерьо Ножаров, икономически съветник на Българска стопанска камара предложението на Министерството на икономиката да се приложи таван на надценката от 10% за 17 основни храни.

„Таван на надценките, а не на цените, е обсъждан в Испания, но е отхвърлен от властите. А примерите с Франция и Словакия са, че правителството се е срещнало с бизнеса и те, доброволно и конструктивно, взаимно са се споразумели да има регулиране на цените. Тоест, няма нищо общо с българския вариант и това, което се предлага“, уточни той за bgonair.bg.

Единствената прилика на българския вариант е с Унгария и Хърватия, и там опитът е неуспешен. МВФ посъветва Унгария да прекрати този експеримент. Гуверньорът на Националната банка на Унгария също поиска това да бъде прекратено. Това, което се случва като допълнение там е, че е възникнал дефицит, тъй като една част от населението е нискодоходно, и се ориентират към намалените стоки. Там експериментът е бил само със седем стоки. И най-голямата търговска верига е въвела нещо като купони – ограничение на възможността за купуване.

Така че, тук моделът е: таван на цените или надценките, купони и след това не е ясно какво – планова икономика, може би, обобщи икономистът.

„Когато се получи такъв проблем, това винаги означава деформация в конкуренцията. Той не се решава с таван на цените или надценките, а трябва да се търсят причините – бариерите, които ограничават конкуренцията“, съветва експертът.