Като че ли има някаква многоходова комбинация, в която служебният кабинет повдига топката на двете големи коалиции (ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ) да намерят заедно някакво решение, да покажат, че са национално отговорни, защото бюджетът така както е направен е много стряскащ. Той показва една реална картина на всичко, което са надробили предходните управляващи в последните три-четири парламента, защото де факто нямаше кабинети. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът от Съвета по икономика и публични политики Кузман Илиев.

"Ситуацията е шокираща - 12 млрд. лв. дефицит е нещо наистина много плашещо. То ни отдалечава не просто от еврозоната, а застрашава финансовата стабилност, която е много важна за страна като нас във валутен борд. Тук се дава шанс на двете големи формации да проявят държавническо чувство и да постигнат един бюджет, който да изглежда стабилен. Постигнат ли едно такова съгласие, пътят за някаква политическа комуникация и хващане за ръка е отворен", добави Илиев.

Според него, картината от тези 12 млрд. лв. и 6,4% дефицит е реалистичната картина на това, което е направено в законите. "Ако се приложи бюджетът така както трябва да се спазят законите, това е картината. Факт е, че има много сланинка, която може да бъде отрязана. И служебният кабинет го знае, знае го и мнозинството, което в някакъв смисъл се оформя поне чисто оперативно на терен между двете големи коалиции", отбеляза Илиев. Той уточни, че капиталовата програма е доста раздута, а реално почти никога тя не се случва в тези размери, които сега са заложени. "Де факто тя е с 80% нагоре, разбира се там има много какво да се оптимизира. Дивидентът, който държавните компании могат да върнат в хазната, може да бъде по-голям. Най-хубавото обаче, което от дискусията в гражданското общество от експертите, като че ли се налага е, че не трябва панически да се вдигат данъци, защото служебният кабинет подходи в този смисъл безотговорно", смята икономистът. Илиев посочи, че решението, което служебният кабинет е дал за запълване на дупката "е видите ли трябва задължително да се вдигнат някакви данъци, да се направи конфискационен де факто данък свръхпечалба, но най-вероятно обаче мерките, които касаят приключване на данъчните облекчения ще се случат, т.е. дупката ще бъде запълнена по един такъв начин", смята Илиев.

"Има много възможности за това дефицитът не просто да е 3%, а дори според мен да го няма. Това е отговорното, което трябва да се направи и когато някой каже ама как, ама защо, откъде да се реже - абсолютно навсякъде, откъдето има неефективност. Ние тръгваме по един много опасен път и това е пътят на устойчивото задлъжняване. Сега сме на 25% дълг спрямо БВП, до две години ще сме на 35%. Ние задлъжняваме с много бързи темпове, при застаряващо население с отрицателна демография, с естествен отрицателен демографски прираст и граждани, които са склонни да емигрират, да бягат от България. В бюджета това много ясно се изразява като виждаме, че 50% от пенсиите ще се плащат от данъци. Просто в един момент с тази отрицателна демография, ние ще плащаме пенсиите не от осигуровки, а от данъци и трябва да вдигаме данъците", подчерта той.

Според него, служебният кабинет иска да покаже, че не е политически обвързан и че той няма възможност да се ангажира с големи политики, като например да направи някакви реформи в администрацията - да ореже администрация, която не работи.

"Бюджетът е изражение на политиките и на визията на някакво управленско ядро, независимо дали е коалиция или някакъв друг формат. В момента в България никой, абсолютно никой не иска да си признае, че управлява кораба, защото водите са бурни, защото полека лека се усетиха българските политици и си дадоха сметка, че залогът тук не е просто кой ще води бащина дружина, а това, че влизаме в окото на сериозни предизвикателства пред световната икономика", категоричен е той.

Икономистът уточни, че инфлацията ще бъде тук и няма да изчезне. "Тя се забавя, но нея я има. Цените продължават да растат, просто растат с по-бавен темп. Много е важно инфлацията да спадне така, че да не е много тежък и лош феномен именно за най-бедните хора", каза той и уточни, че в порядъка на 10%-14% тя продължава да бъде изключително висока и практически е исторически висока.

Илиев обясни, че негативите на високата инфлация се усещат от най-бедните хора, а от бизнеса се усеща като несигурност.

"Това, което БНБ направи с покачването на задължителните минимални резерви с 2% пункта е нещо разумно, но се притеснявам, че е закъсняло, защото ние вдигаме лихвите доста по-бавно от Еврозоната, да не говорим от САЩ", смята икономистът. Според него във времето при нас са се акумулирали грешки, които в един момент ще се появят и изведнъж рязко ще се наложи да станем фискално консервативни.