"Бюджетният дефицит и дългът вървят заедно" каза за БНР Лъчезар Богданов - главен икономист на Института за пазарна икономика.

"Политиците много обичат да разграничават темата за бюджетния дефицит от темата за дълга. Няма как да искаш да правиш дефицит и да подкрепяш мерки, които разширяват бюджетния дефицит, след това да затвориш тази тема и да отвориш тема за дълга и да кажеш, че вземането на нов дълг е лошо. Двете неща вървят заедно. Затова доброто фискално управление и добрата бюджетна политика гледа тенденцията в приходите и разходите, данъчната политика, ефективността на публичните разходи, че да има минимален дефицит, а в добри години трябва да има дори излишък. Дългът се появява като необходимост - когато има дефицит, той трябва да бъде финансиран отнякъде", обясни той.  

"Не се сбъднаха доста от страховете от миналата година, включително и за енергоносителите - петрол и газ, както и за цената на тока, цената на основни храни. На световните борси цените на пшеница, царевица, слънчоглед са по-ниски. Това дава основание да очакваме задържане на инфлацията и дори поевтиняване на доста стоки - виждаме го при олиото, на което цената слезе доста надолу, сравнено с миналата година. Тези тенденции вероятно ще се запазят и в следващите месеци", коментира Богданов. 

Според икономиста заплахите от рецесия в големите световни икономики оказват натиск върху цените на основни суровини:

"Тъй като, когато икономиката е в криза, има по-малко индустрия, по-малко производство, по-малко потребление, по-малко транспорт и по-малко търсене на ключови суровини и енергоносители. Този прогнозен модел от една страна означава по-ниски цени, но от друга - означава икономически трудности пред част от бизнеса. Има и прогноза, базирана на притеснението от един много по-сериозен конфликт в Близкия изток. Тогава се включва сценарий, в който има много сериозен шок на пазарите на горива, което влезе след себе си по-високи цени на горивата и на почти всичко, свързано с транспорт и преработка".