Макропоказателите в бюджета, големите числа, показват значително повишаване на социалните разходи. Въпросът е къде отиват ресурсите, коментира пред БНР Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.

Според него голяма част от средствата на социалния бюджет отиват към широки програми с много бенефициенти и не се таргетира достатъчно най-уязвимия сегмент.

„Въпросът е как да мерим успеха на социалната политика. Успехът не е ли да имаме по-малко хора, които са заключени в капана на бедността? И то динамично – ако са били сега, да имаме механизъм след 5 или 10 години тези домакинства да излязат от този капан. Това, което виждам, е, че програми, които не са насочени, които дават по малко, но на много хора, всъщност никой няма как да измери успеха от тях, а се оказва, че дори не си поставя и цели“, коментира Богданов.

Дори да изключим темата за пенсиите, която с мащаба си замъглява всичко останало, когато говорим за социална политика, има около 1 милиард или 30% повече разходи, които най-общо може да наречем свързани със социални трансфери и плащания, посочи икономистът.

Бюджетът на социалното министерство е увеличен с близо 500 милиона лева спрямо миналата година и спрямо 2020 г. Въпросът е дали всички програми и разходи водят до дългосрочно намаляване на бедността и социалното изключване, заяви Богданов.

За Лъчезар Богданов големият въпрос е този на развитието – как България да стане богата страна и да повторим опита на Ирландия, Естония, Словакия – страни, които, излизайки от тежкото си положение преди 20 години, за едно или две десетилетия „доста доближиха богатите страни в Европа“. Това обаче по думите му е въпрос, който трябва да се решава с комплекс от политики.

В България само около 2% от социалния бюджет отиват за подкрепа на хора, които са наистина в екстремна бедност, подчерта Богданов.

„За тази социална група, която после дава дългосрочни последици, там отива малък ресурс. Големият ресурс отива на други места.“

Има удвояване на средствата за лична помощ. Около 60% от социалните плащания отиват, под една или друга форма, за хора с увреждания, отчита Лъчезар Богданов.

Друга подобна голяма промяна има при майчинството.

„Семействата и майките, които все пак са осигурени и могат да се върнат на работа, не са най-бедните. Хората в по-голяма нужда са тези майки, които нямат доход и няма къде да се върнат на работа. За тях има много по-малко парче от пицата. Там е концентрирана бедността, материалните лишения и големите рискове за тези семейства и тези деца. Въпросът е на баланс между отделните политики“, смята Богданов.

„В работещите домакинства, особено такива с двама работещи родители, на практика риск от бедност няма, като говорим, разбира се, за бедност наистина в коректната представа. Това, че хората сравняват как се живее в Белгия или в Германия, е съвсем отделен въпрос. Бедността е концентрирана на други места.“

Повече от половината от социалните трансфери идват през осигурителната система, но отново това са обезщетения, програми, механизми, които дават заместващ доход на хора, които иначе работят.

Това показва ефективност на осигурителната система, но не са насочени програми, които отиват наистина там, където има най-големите рискове и най-големи потребности, категоричен е икономистът.