"След служебния кабинет в приходната част от МФ са сложили 3,5 млрд. отгоре. За да се постигнат те БВП трябва да порасне с 1,8%. Тези милиарди не могат да се съберат само от ръст на събираемост. Има три въпроса, на които правителството да отговори, преди да твърди, че бюджетната прогноза е реална. Първият е, че нито една международна финансова институция не е дала на България ръст от 1,8. Конкурентноспособността ни е паднала с 4 позиции за година, намира се на 57 място от 64 държави. Германия вече е в техническа рецесия, така че 3,5 млрд. са имагинерни", заяви пред Нова нюз икономистът Мика Зайкова.

По думите ѝ България е страната с най-висок относителен дял на деноминирани в чужда валута заеми в ЕС - 71%.

"100% дивидент от държавните предприятия означава декапитализация и липса на инвестиции. 3% бюджетен дефицит е възможен, ако нищо не се случи в приходната част и има орязване на разходите. Приходната част е несигурна", смята Зайкова.

От своя страна икономистът Румен Гълъбинов смята, че приходите са планирани амбициозно.

"Има охлаждане на европейските икономики, влиза се или в рецесия или е пред рецесия. Не може да се очакват феноменални ръстове на износа. За да се случи 3% дефицит трябва по ПВУ да видим дали ще получим втори транш и колко ще е. Не сме сигурни колко и как ще получим след като водим преговори за предоговаряне. България със сигурност ще трябва да вземе нов заем в евро срещу емисия на еврооблигации. Освен това вероятно ще се поднови и календарът за заеми от вътрешния пазар срещу емисия на държавни ценни книжа", подчерта той. 

Според него в разходната част освен съкращаването на капиталовата програма, това трябва да се случи и за общи държавни административни разходи.