България, Хърватия и Румъния могат да добавят най-значителен ръст към техния БВП спрямо останалите членове на ЕС от Източна Европа - съответно с по 1,0%, 1,0% и с 0,8 процентни пункта годишно през периода 2021-27 г., на фона на осреднено увеличение от 0,2 процентни пункта за тази част от съюза, ако се приеме, че ще има пълно усвояване на традиционното финансиране в рамките на съюза и на безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС (RRF).

Подобно заключение прави кредитната агенция "Мудис" в своя доклад за страните от Централна и Източна Европа, съобщава bne IntelliNews (бившата бизнес медията Business New Europe, която е фокусирана в развиващите се пазари).

Финансирането от ЕС ще стимулира икономическия растеж, но институционалните предизвикателства ще забавят или дори ще ограничат ползите за някои страни, предупреди рейтинговата агенция.

Окончателните нива на инвестициите ще зависят в крайна сметка от това колко средства ще могат да усвоят тези страни от финансовите фондове на ЕС. Страните с по-слаб опит в миналото, като Румъния, ще се нуждаят от "надграждане на институционалния капацитет, което не е лесно постижимо и отнема време да се материализира", се казва още в доклада на "Мудис".

Освен по-силен икономически растеж, фискалните показатели също вероятно ще се подобрят в тези страни. При по-висок икономически растеж съотношенията дълг към БВП ще спадне кумулативно в ЕС с 2,3 процентни пункта за периода 2021-27 г., като Хърватия, Румъния и България ще отбележат най-големите сумарни намаления съответно с 9,2, с 4,3 и с 3,7 процентни пункта през този период.

"Въпреки това, предизвикателствата при внедряването на отпуснатите средства могат да забавят или дори да намалят позитивния ефект от тях", каза Хейко Питърс, вицепрезидент и старши анализатор в Moody's Investors Service.

Предизвикателствата ще бъдат най-сериозни именно при страните, които ще спечелят най-много от фондовете на ЕС, като Хърватия, България и Румъния, се казва в доклада на рейтинговата агенция, цитиран от БНР

Предишните усвояване на европейски средства варираха сред отделните страни от Източна Европа. Според агенция "Мудис" само Полша и Словения са имали степен на усвояване от 100% през бюджетния период 2007-13. През този период степента на усвояване е била най-ниска за Хърватия (84,2%) и Румъния (90,5%), които заедно с България (с усвояване от 97,3%) ще спечелят най-много от финансирането от ЕС, ако настоящото финансиране бъде усвоено изцяло.