„В дискусиите със службите на Европейската комисия действително се изискват сериозни ангажименти и ясен план по години за изваждане на въглищните централи от употреба“, заяви за БГНЕС вицепремиерът Атанас Пеканов, отговарящ за управлението на европейските средства.

„Такава стратегия за декарбонизация с ясни детайли в момента не съществува – налице е само подготвеният от предишните управляващи груб план. В него пълното изваждане на централите от енергийния микс на страната е планирано едва за 2035 г.“, уточни той.

Вицепремиерът Пеканов смята, че в Брюксел има неразбиране за трудната ситуация в България.

„От една страна разбираме, че преустановяването на работата им е според изискванията на новите европейски регулации и по високите критерии на Зеления преход. От друга страна обаче явно има неразбиране от страна на европейските институции за трудната ситуация в страната ни на фона на политическата нестабилност, както и по отношение на това колко сложно е да се вземат такива трудни, дългосрочни решения, с висока социална цена, в най-бедната страна в Европа“, подчерта вицепремиерът, отговарящ за европейските пари.

Според него трябват допълнителни преговори на политическо ниво, както и дебати със социалните партньори, за да се намерят решения.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви по-рано пред БГНЕС, че липсата на дата за затварянето на въглищните централи е една от пречките за внасянето на Плана за възстановяване в Европейската комисия.

„Датата 31 декември 2035 г. е напълно изпълнима. За същия период трябва да се разработят плановете за своевременно изграждане на заместващи мощности, за реализиране на нужните социално-икономически мерки в засегнатите региони, за подкрепа и реализация на нови технологии за производство и съхранение на енергия“, каза Велев и добави:

При наличие на политическа воля и компетентно управление, тази дата може да бъде изтеглена по-напред, съобщава БГНЕС