Ефективното използване на средствата, които получаваме по европейските програми е много по-важно от това, с колко ще се увеличи техния размер. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания към БАН.

Общественият дебат в последните дни се фокусира върху разпределението на средствата, които ще имаме възможност да получим от Европейския план за възстановяване в размер на 12 млрд. лв., но този разговор задължително следва да отчита и оценките и поуките от реализацията на близо 30 млрд. лв. налични по оперативните програми от втория програмен период 2014-2020 г.

"Изпълнение на европейските програми към 26 октомври 2020 г. варира от 34% в ОП „Околна среда“ до 58,9% в ОП „Човешки ресурси“ като реално изплатени средства по съответните програми. Средното изпълнението на оперативните програми е 43,2%. Предвид факта, че сме в края на програмния период резултатът не може да се оцени като добър“, коментира икономистът. Нещо повече, имайки опита от първия програмен период, когато усвоените средства бяха в размер на 16 млрд.лв., разпределени в осем оперативни програми, очакванията за по-добри резултати в рамките до 2020 г. бяха основателни.

„Спрямо първия програмен период (2007-2013 г.) когато бяха усвоени средства в размер на близо 16 млрд.лв., разпределени в осем оперативни програми, очакванията за по-добри резултати намираха основание в натрупания опит и направените поуки за тежки процедури и тромаво администриране, за недобра координация между участващите в реализацията на програмите“, заяви проф. Белева. Фактът, че реализацията на програмите през първите две години (2014-2016 г.) е почти нулево показва, че този период е свързано с подготовката на програмите.

„Две години са много за административното обслужване и договаряне на търговете, за стартиране на реалното изпълнение на програмите. Моята оценка е, че не сме успели да се поучим от допуснатите слабости и да направим по-ефективна подготвителната работа за стартиране на проектите “, посочи проф. Белева. Този извод е важен, защото проектите, които ще се финансират в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост ще изисква две-трети от средствата по проектите да бъдат усвоени в рамките на първите две години от стартирането на плана.

Регионална кохезия, транспорт и транспортна инфраструктура и развитие на човешките ресурси са трите направления, в които основно се насочват парите от двата програмни периода. „Изпълнението на оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" е 45,6% по реални изплатени средства и на 43,7% по получени траншове, което не е високо. ОП "Региони в растеж" е с реално изплатени средства над 50%, но одобрените траншове и плащания са в размер на 44%. Една по-успешно реализираща се програма е тази за развитие на човешките ресурси, по която размерът на договорените средства е 58,9%, а този на получените траншове - 55,3%, анализира тя данните.

Прави впечатление, че ОП „Добро управление“ е с най-ниско равнище на реализация и изплатени средства: „Очевидно имаме още много да се учим за добро управление“.

Проф. Белева е категорична, че ако искаме да усвоим средства, които идват по Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да подготвим и защитим проекти със стратегическо значение за развитие на икономиката.

Доколкото икономическата политика се оценява спрямо конкретни цели на развитието, а не спрямо абстрактни понятия, постигането на обществен консенсус за това, какви да бъдат тези проекти и какви цели ще решат е особено важно, добави ученият от БАН.

Приоритет трябва да бъдат науката и образованието, преструктурирането на икономиката и инвестициите в човешките ресурси. Демографската криза и търсенето на решения за намаляване на нейните негативни ефекти продължава да остава един от основните приоритети в развитието на страната.

„В Плана за устойчивост и възстановяване има четири основни направления, но те са формулирани много общо и вие можете да ги напълните с каквото пожелаете съдържание. На практика това, което ни се представя за обществен дебат, са основните насоки на възстановителния план на Европа. Приемайки тези приоритети и в техните рамки трябва да откроим конкретните национални приоритети в рамките на средносрочните и дългосрочни национални цели и стратегии за развитие, по които все още не успяваме да се солидаризираме като общество “, заяви проф. Белева.

Например, нужен е отговор на въпроса доколко повишаването на енергийната ефективност на сградите, наред с проекти за по-ефективно и енергоспестяващо осветление на градовете (част от а плана за възстановяване) решават кардиналния въпрос за бъдещето на енергетиката в България.

„Това решава ли въпроса за структурата на нашите енергийни източници, за енергоемкостта на произвежданата продукция, за намаляване на вредните емисии и за съдбата на въгледобива и другите източници на енергия“, каза икономистът.

Според нея цифровата свързаност и дигитализацията на икономиката са проблеми, които и непрекъснато повтаряме "и глухите започнаха да ги чуват" без да постигаме реални за обществото резултати.

„Говорим от много време за електронни протоколи, електронни рецепти, но резултат няма. Седем месеца от началото на пандемията лошата координация и липсата на дигитализация води до разкарване на болни хора, разпространение на вируса заради неудачни управленски решения“, отбеляза проф. Белева.

Тя е категорична, че здравната система внушава повече чувства за хаос, отколкото за добра организация и целенасоченост в решенията.

„Имаме смърт на хора в линейки пред болници, имаме хора, които звънят по телефони и никой не им се обажда от другата страна. Имаме паника в обществото, която се разпространява и чрез социалните мрежи, защото нямаме няколко елементарни неща. Сред тях са добре артикулирана в обществото схема какво прави човек, когато смята, че е заразен, когато състоянието му се влошава. Защо трябва да се обръща към социалните мрежи в търсене на лечение? Ние всички сме съпричастни към лекарите, медицинските сестри и персонал, защото те не могат да стоят по 24 часа на телефоните. Но като общество можехме да се организираме много по-отрано, ако бяхме достатъчно последователни в подготовката за втора вълна на пандемията през есента. Не само студентите по медицина, но и други групи от обществото могат да се обучат и да бъдат ползи в тази критична ситуация. Имаме капацитет, но всичко е въпрос на организация“, подчерта проф. Белева.

Според нея, за съжаление, България върви по по-негативния сценарий в развитие на икономиката ( минус 8,5% спад на БВП за второто тримесечие и намаление на заетостта от около 5,5% ). „По спад на БВП страната ни се намира на 12 място в Европейския съюз, т.е. нито е най-напред, нито е най-назад, но това нищо не означава. Равнището на заетост е спаднало чувствително, а сравнително ниското равнище на безработица може да бъде следствие на много фактори, вкл. излизане от пазара на труда. Може да очакваме положителна корекция през третото тримесечие заради сезонната заетост и добрия вътрешен туризъм“, посочи тя.

Тя подчерта, че нарастват рисковете пред българската икономика.

„Първият риск, с който вече се сблъскваме, е недостатъчното, несвоевременно преструктуриране на здравните услуги от гледна точка на очаквания есенен пик на коронавирусната криза. Твърде оптимистично са били настроенията, че може да ни се размине. Това означава, че преструктурирането в здравната система ще трябва да се извършва при нарастването на броя на заразените с COVID-19, на починалите и карантинираните“, заяви проф. Белева.

Важен въпрос е в каква степен един добър зимен туристически сезон се подкрепи туризма, в каква степен държавата ще подкрепи преструктурирането на индустрията с проекти, стимулиращи българския бизнес чрез плана за възстановяване и устойчивост.

„Не толкова размерът на средствата е от значение, колкото начинът на тяхното ефективно използване“, обобщи проф. Белева.